Безспорно романът Бедни хора е вдъхновен от Шинел на Гогол. Чудатият титулуван съветник, възпитан в благоговейна почит към началниците си и любов към “преписа”, безличният гражданин на Санкт Петербург, осмиван от колегите си, затъпял от лишенията, които с евангелска кротост приема и се примирява с всичко, е наистина по-малкият брат на Акаки Акакиевич, чийто образ Гогол обезсмъртява. Но героят на Гогол е просто жалка гротеска. Той задържа вниманието със своята нищожност. Девушкин на Достоевски е възхитителен с някои черти. Неговата милозливост, преданост, дискретността, която съумява да запази в несретата, са проява на рядка нравствена извисеност. Смешното не го убива, то подсилва качествата му. Неговата посредственост не докосва сърцето му. Той страда и това го спасява от окарикатуряването.
Около него вегетират побратимите му, между които най-забележителен е бащата на туберкулозния студент Покровски. Този старец, пияница, лъжец, отритнат от обществото, е проникнат от безкрайна плаха нежност към сина си, чиято образованост и независимост дълбоко почита. Бащинската обич и простодушието са изкуплението за пороците му.
“На пръв поглед човек можеше да си помисли, че се срамува от себе си, и сякаш полагаше усилие да се смалява… Единствената следа от благородни чувства, която беше запазил, бе огромната му обич към сина …”
Друг ярък образ в Бедни хора е наемателят Горчков. Той е замесен в процес, в който се решават честта, бъдещето, състоянието му. Съдът постановява: той е невинен. Щом произнасят присъдата, Горчков не може да си намери място от радост. Той се обръща към всекиго със странни думи: “Моята чест… честта… доброто име… децата ми…”
И същата нощ умира от вълнение, от радост.
Така още с първия роман става ясно кои ще бъдат второстепенните теми на Достоевски. Стадото на фигурантите е налице в пълния си състав. Изгубилият уважението на децата си баща, когото ще видим в образа на Мармеладов от Престъпление и наказание и в образа на стария Карамазов от Братя Карамазови, в образа на Иволгин от Идиот, генерал “в оставка и нещастен”. Добродушните пияници ще населяват всичките му бъдещи книги. Нали възнамеряваше да озаглави Престъпление и наказание - Добрите пиянища? В образа на Ихменев от Унижените и оскърбените разпознаваме старец, който, уволнен след един процес, се напива от гордост, макар и стигнал до най-голямо унижение. Порочните богаташи, загледани в “оскърбените от живота” девойки, са Лужин и Свидригайлов от Престъпление и наказание…
Всички, почти всички са тук при първата проверка. Но характерите им са едва набелязани, авторът още ги изпробва, както прави акварелистът, когато проверява цветовете в долния край на белия лист.
По-късно ще добие смелост. Ще вижда по-мащабно. Ще рисува с по-голям замах. От тази грижливо подготвена палитра, каквато е Бедни хора, ще излязат картини на голямата епоха. От колебливите акорди ще се роди чудотворната симфония Братя Карамазови.
Но за създаването на крупните произведения трябва да се почака, докато Достоевски се пробуди за главните теми на своето изкуство. Защото Девушкин и Варенка са още уединени в себе си. Липсва им небе над главата и сянка в нозете. Те страдат, но страданията им са нравствени, социални, материални, земни. Те не познават метафизичните мъки. Живеят в свят, за който “две по две прави четири”. Един герой отсъства от разпределението на ролите: Бог. Ще трябва да дойде изпитанието на ешафода и заточението в Сибир, за да се появи той на заден план във вселената на Достоевски.
Така или иначе, Григорович е покъртен от Бедни хора. Той изказва възторга си многократно и иска да стане прав, за да стисне ръцете на Фьодор Михайлович. Но другият продължава невъзмутимо да чете с унил, причиняващ болка глас. Като изслушва последното изречение на книгата, Григорович плаче, прегръща автора и го умолява да му повери ръкописа си. Той ще го предаде на поета Некрасов, който възнамерява да издава списание. Некрасов горещо го подкрепя. Уверен е в успеха му.
Чуден младеж е този Некрасов! Баща му, бивш военен, скъперник и суров човек, искал синът му да постъпи в гвардейски полк. Некрасов се скарва с баща си и започва да посещава свободни курсове в университета. Родителите прекъсват издръжката му. Младежът води мизерен живот в Санкт Петербург. Краде хляб от ресторантите. Спи в нощните приюти. Но има необикновено силна амбиция. С похвално увлечение пише малки статии, разкази, пиеси в стихове, за които вестникарските редакции му заплащат оскъдни хонорари.