Не ще говоря за хвалебствията, с които вие засипвате любовта на руския народ към неговите владетели. Ще ви кажа просто следното: у никого тези хвалебствия не срещнаха ни най-малкото одобрение…”
Младежите около Достоевски ругаят, смеят се, аплодират. Ще си получат заслуженото. Антонели вече уточнява наум своя донос.
Следващите сбирки са също толкова плодоносни за агента на Министерство на вътрешните работи. На вечеря при Спешнев Достоевски присъства на четенето на Разказ на един войник от Григориев - “подривна повест, насочена срещу армията и правителството”.
Няколко дни преди това един от конспираторите - Еврапеус, дава обед в чест на Шарл Фурие. Достоевски не присъства. Но тържеството е напълно сполучливо. Петрашевски, в блестяща форма, произнася слово, което завършва с думите: “Ние осъдихме на смърт днешното общество; остава ни да изпълним присъдата.” А младият Акшарумов иска с крути слова да се премахнат семейството, собствеността, държавата, законите, армията, градовете и черквите.
Антонели е попълнил досието с всички тези смущаващи уточнения и генерал граф Орлов го връчва на Николай I. Когато императорът прочита документите, вероятно си спомня за “декабристите”, избити по негова заповед в деня на възкачването му на престола. Той бе заповядал да обесят или пратят в изгнание ръководителите на бунта. А ето че сега техните потомци неочаквано му се явяват отново. Няма ли някога да приключи борбата с отровните западни идеи? Пред страха, че може да се повторят метежите от 1825 година, той преувеличава значението на заговора и обмисля образцово наказание: “Всичко прочетох, пише той в полето на рапорта; работата е сериозна; макар да са само брътвежи, все пак е факт, че е престъпно и нетърпимо. Трябва да бъдат арестувани, както съветваш. Действай, в името на Бога и да бъде Неговата воля.”
Орлов взема мерки за изпълнение на императорските разпореждания. На 22 април 1849 година майорът от дивизионната жандармерия Чудинов получава заповед “да арестува Фьодор Михайлович Достоевски, инженер в оставка и писател”.
22 април, петък. Фьодор Михайлович е у Петрашевски, където намислят да издават вестник за всяка акция. Прибира се у дома в четири сутринта, уморен, подгизнал от ситен, студен дъжд. Съблича се. Ляга си и скоро заспива. Но след един час в съня си чува гласове, подрънкване на саби. Отваря очи. Лампата е запалена. Пред него стоят кварталният полицейски инспектор, подполковник с внушителни еполети и войник.
- Станете… По заповед…
Достоевски е стъписан:
- Позволете…
- Облечете се, ние ще почакаме…
Подполковникът има прилични маниери и приятен глас. Достоевски се успокоява. Сигурно е недоразумение. Ще го отведат, ще го разпитат и на часЎ ще го пуснат. Какво престъпление е извършил, та да се страхува, че може да го задържат? Докато се облича, нечаканите посетители разглеждат книгите му, книжата, пресяват ги внимателно и ги връзват с връвчица. Полицаят се вмъква в огнището и разравя пепелта с лулата на Фьодор. Един подофицер стъпва на стол, за да се покачи на печката, но се подхлъзва и се строполява на паркета. Инспекторът съглежда на масата смачкана монета от пет копейки.
- Мислите, че е фалшива ли?, пита Достоевски.
- Ще видим, промърморва инспекторът.
И прибавя монетата към другите веществени доказателства. Достоевски се е облякъл набързо. Всички излизат от разхвърляната стая. Пред вратата ги чака кола. Хазайката и портиерът поклащат глава и гледат как наемателят потъва в купето заедно с въоръжените мъже. Колата потегля в сивата зора. Улиците са пусти. Хладно е.
II
ЗАТВОРЪТ
Колите пристигат в двора на Трета секция, обръщат и спират.
Разтоварват обвинените, събрани от четирите краища на Санкт Петербург. Проверяват самоличността им и ги разпределят по зали. Пред всеки вход стоят войници с пушки при нозе. Лицата са бледи, мрачни, сънни. Достоевски разпознава неколцина приятели, а най-напред брат си Андрей:
- Какво правиш тук?
Разделят ги.
Един министерски чиновник събира около себе си съзаклятниците; държи в ръката си списък. Най-горе Достоевски прочита думите, написани с молив: “Агент по случая: Антонели”.
Същия ден Михаил Достоевски посещава Милюков. И там му прилошава.
- Какво ви е?, пита Милюков.
- Как? Не сте ли в течение?
- Какво?
- Брат ми Фьодор е арестуван.
- Какво говорите? Как е възможно? Кога?
- Тази нощ… Обискирали са квартирата му… Отвели са го… Вратата му е запечатана.