- Къде отиваме?, пита Спешнев жандарма, който го придружава.
- Забранено е да се казва, отговаря другият.
Стъклата на вратичките са заледени. Вероятно прекосяват Нева, щом като копитата на конете газят по дъските на понтонен мост. Сетне колелата на екипажа не тръгват ли по каменното платно на Литейная? Спешнев иска да изтрие замъгленото стъкло на колата. Но жандармът го спира:
“Не правете нищо, че ще ме бият.”
След три четвърти час спират, вратичките се отварят.
Озовават се на огромния плацдарм на Семьоновския полк. Сняг е валял цяла нощ. Покривите на жълтите казармени сгради са с дебела белоснежна покривка, комините леко димят. Голямо множество народ се е струпал от всички страни: брадати търговци с обемисти кожени яки, жени със забрадки, студенти с фуражки, чиновници с кокарди - около тричетири хиляди души общо.
В средата е издигната дървена платформа с ограда. Пред ешафода са подредени в каре военни части. По-надалеч в земята са забити три колчета. Колите се изпразват една след друга. Достоевски разпознава Спешнев, ведър и изразителен, както винаги, Григориев, болен от страх, Петрашевски. Той се спуска към тях и ги прегръща.
“Строй се!”, крещи повелителен глас.
Свещеник в черно расо, с кръст и евангелие в ръка, застава начело на шествието, след него вървят осъдените. Те са вцепенени. Препъват се в пухкавия сняг.
- Какво ще правят с нас? - пита тихо един от тях.
- Ще ни прочетат присъдата… Всички на каторга…
- А защо са тия стълбове?
- Ще ни връзват на тях… Ще ни разстрелват, може би…
- Мислите ли?…
Двайсетте младежи преминават пред военните части и се изкачват по стълбичката на ешафода. Един офицер извиква осъдените и ги разпределя по силата на някаква загадъчна заповед - девет от дясната страна на платформата, единайсет - от лявата. Зад всеки осъден стои жандарм. В подножието на платформата са се подредили натруфени в униформи генерали и се поклащат на място с важни лица.
Достоевски стои до Момбели. Не е много разтревожен. Няма чувството, че принадлежи към същия свят, в който се разиграва този голям спектакъл. Той е другаде. Неочаквано изпитва нужда да разкаже на съседа си сюжета на повестта, която е съчинил в затвора.
Но го прекъсва вик:
- Мирно!
- Шапки долу!
Никой не помръдва. Съзаклятниците не са разбрали, че заповедта се отнася за тях. Откъм групата на генералите се надигат гласове:
“Шапки долу! Ще четат присъдите.”
“Петрашевците” се подчиняват. Те стоят гологлави в студа, който стяга слепоочията им и от който очите сълзят.
Небето е прозрачно сиво. Стъпките на младежите са оставили дълбоки следи в пухкавия сняг. На върха на обущата им блещукат бели корички. Дежурният жандарм облъхва тила им с топлия си дъх.
Военният прокурор се появява в средата на ешафода и с равен глас бързо чете текста на присъдата, изброява престъпленията, в които е обвинен всеки и са изложени мотивите. Заключителните думи са прости: “Осъжда се на смърт.”
Петрашевски, Момбели, Григориев, Акшарумов… Военният прокурор произнесе присъдата девет пъти. После добави:
“Достоевски, осъден на смърт.”
Фьодор Михайлович се сепва, като изваден от сън. “Смъртна присъда.” В този миг слънцето пронизва мъглата и осветява позлатения купол на Семьоновския храм, откъдето надвисват снежни преспи.
“Не е възможно да ни разстрелят!”, се провиква Достоевски.
Вместо отговор Момбели му посочва каруца, покрита с чергило, под което неясно се очертават формите на ковчези. (Всъщност това са струпани дрехи.)
Достоевски все още не разбира какво става. Той наблюдава несъзнателно една брадавица на лицето на жандарма край него и отражението на медно копче. Вижда как военният прокурор затваря листа по гънките, пъха го в джоба си, почесва си ухото с върха на пръстите и бавно слиза по стъпалата на площадката. Ще си спомня тази картина до края на живота. Тутакси на неговото място се изправя свещеникът. Той произнася с развълнуван глас проповед по текст на свети Павел: “Изкуплението за греха е смъртта” и обяснява на несретниците, че нищо не свършва долу на земята. Вечно блаженство очаква всички, които съумеят да се покаят. После поднася към устните им светия кръст; единствен Шапочников, човек от народа, пожелава да се изповяда. Впрочем, любопитна подробност, която никой не забелязва, свещеникът не носи светото причастие.