“Това упражнение ми харесваше, казва той, макар че въжето, с което връзвах тухлите, постоянно прежулваше плещите ми. Но ми беше приятно да си мисля, че по такъв начин развивам мускулите си.”
През първите дни можеше да вдига само по шест тухли наведнъж; те тежаха дванайсет либри1, после вече премина на цяла дузина.
Пред погледа на осъдените реката течеше мощна и спокойна. Степта беше безбрежна, въздухът - свеж. По-далеч се забелязваше кожена шатра, от която се надигаше лек дим и една киргизка се суетеше около овцете си.
Всичко навяваше мисли за свобода, за бягство, за волен и опростен живот. В пукнатините на скалистия бряг никнеха цветя. Сърцето се свиваше от болка към загубеното.
Фьодор обичаше също да рине снега пред общинските сгради. Лопатата потъваше чак до дръжката, после бавно загребваше бяла купчина. Движенията се повтаряха и той не мислеше за нищо. Можеше да забрави веригата, която стягаше разранените му глезени. За миг можеше да повярва, че е свободен. Но вече отеква заповед, трябва да влезе в строя, да сведе глава и да се върне в казармата за проверка.
Понякога случаен милостив гражданин се спира да погледа конвоя и подава две копейки на някой затворник.
Местните власти, с изключение на коменданта Кривцов, са благосклонни към Достоевски.
Заради крехкото му здраве, а също и благодарение на застъпничеството на приятелите му от Санкт Петербург и Тоболск, Фьодор Михайлович бе повикан един ден да работи в канцелариите на управлението.
Там се поотпусна за три месеца и изпита животинска наслада. Но полковник Мартенс прецени, че един политически престъпник не може да бъде използван в канцелария и Достоевски се върна при другарите си.
Дежурните сержанти в каторгата бяха бивши моряци от Балтийския флот. Те бяха разжалвани и изпратени в Сибир заради участие в метеж в Морското училище. След едногодишен принудителен труд чинът им беше възстановен и на тях беше възложено наблюдението на осъдените на по-лека работа в затвора.
Понякога “матросчетата”, както ги наричаха, правеха сами предложенията за облагодетелстване на някои затворници. И те включваха името на Достоевски в списъка си, колкото можеха по-често. А в централното управление си затваряха очите пред това невинно заобикаляне на закона.
Веднъж Достоевски остана в казармата под предлог, че е на “работа в караулното”. Но Кривцов нахлу в помещението. Видя, че Фьодор Михайлович се е изтегнал на нара и закрещя:
- Какво означава това? Защо не е на работа?
- Болен е, каза дежурният моряк.
- Дръндрън! Знам, че винаги го прикривате! Веднага в караулното! Тояги!…
Докато се готвеха да изпълнят заповедта, морякът успя да предупреди коменданта на крепостта. Генерал дьо Грав пристигна на място и публично забрани на Кривцов да подлага болните на телесни наказания.
Кривцов изслуша мъмренето, застанал мирно, зачервен, подпухнал, задъхан от ярост.
Главният лекар на затворническата болница, Троицки, също беше благосклонен към каторжника Достоевски. Той често го приемаше за “преглед” и го оставяше за няколко дни в болницата на почивка.
Достоевски навличаше мръсен халат, втвърден от засъхнала слуз и гной, нахлупваше кирливо кепе, обуваше разкривени, подпетени обуща. Навсякъде по стените, по чаршафите имаше гадни петна от размачкани дървеници, следи от повръщано, следи от лЎпи. Зловонна миризма. Нощем в стаята поставяха леген, макар че клозетите бяха на две крачки от вратата.
Бледа нощна лампа осветяваше изнурените тела. Болните се мъчеха да заспят. Битите стенеха с детски глас. Понякога дежурният повикваше железаря да махне веригите на някой мъртвец.
Съпругата на Троицки изпращаше на Фьодор чай, често дори вино и френския вестник Le Nord.
Тези тайни жестове бяха разкрити от един колега на Троицки. Изпратено бе оплакване в Санкт Петербург. От Тоболск в Омск пристигна съветник към наказателния съд да разследва случая, но не намери никакво сериозно доказателство и случаят бе приключен.
На въпроса на съветника:
- Писали ли сте нещо в каторгата или в болницата?
Достоевски бе отговорил:
- Не съм писал и не пиша нищо, но събирам материал, който смятам да използвам по-късно.
- Къде е този материал?
- В главата ми.
Всъщност се намираше под възглавницата на дежурния лекар.
Веднъж, когато група каторжници разглобяваха гемия край брега на Иртиш, един от тях, Рожновски, изпусна брадвата си в реката. Пазачът му нареди да слезе да я вземе. Рожновски се съблече, ругаейки на висок глас, закопча веригите си и се спусна във водата. Достоевски и един от другарите му здраво държаха въжето, с което го бяха завързали. Но се появи Кривцов, пиян както винаги: