- Е, хайде, нека!… Доведи го, каза той, но да дойде ей тъй, простичко, с учебната си униформа.
Генерал Спиридонов беше честен човек, сърдечен, благороден, гостоприемен. Скоро той успя да оцени високите качества на Достоевски и го покани да му идва на гости “винаги, когато пожелае”.
След този пример, дошъл от най-високото място в йерархията, всички салони в града отвориха вратите си за бившия каторжник. Началникът на батальона Беликов, който до неотдавна пращаше да повикат редника Достоевски, за да му прочете вестниците, вече не пропускаше случай да го кани на трапезата си. Съпругата на лейтенант Степанов декламираше стихотворенията си на Достоевски и го молеше да є ги поправя. Полковник Месарош, запален музикант, организатор на военната музика в Семипалатинск, вече не можеше без компанията на Фьодор Михайлович. Сивата куртка на писателя и блестящата униформа на прокурора се появяваха редом на всички светски сбирки.
Ала Достоевски се отзоваваше с нежелание на поканите на цивилните и военните в Семипалатинск. Той се отегчаваше до смърт в провинциалните салони и предпочиташе да бъбри цяла вечер с новия си приятел.
Всеки ден, щом свършеше службата, Фьодор Михайлович отиваше у барон Врангел, настаняваше се в кресло, разкопчаваше яката на униформата си и запалваше лула. По това време той замисли да напише Сънят на чичото, Село Степанчиково и Записки от Мъртвия дом. Беше много радостен. Тананикаше мелодии от оперети, разказваше на младия си приятел епизоди от бъдещата си книга, възкликваше, когато Адам, “камериеркроячготвач”, внасяше в стаята пълен супник с рибена чорба. Адам беше кирлив и начумерен пияница, с голяма глава и кривоносо, подпухнало лице. Често сядаше под прозорците и запяваше с блеещ глас такава сълзлива песен, че двамата приятели след много предупреждения изливаха кофа вода отгоре му.
След вечеря, Фьодор Михайлович оставаше до късно да разговаря за литература с Врангел. Рецитираше му Египетски нощи от Пушкин и цели страници от Мъртви души. Умоляваше го да зареже “професорските си книги” и да се обърне към поезията. Понякога Фьодор му говореше за себе си, за детството, за дружбата със своя брат Михаил, за литературните си дебюти… Но избягваше всякакъв намек за процеса “Петрашевски”.
Сетне късно през нощта се връщаше в задимената изба, запалваше лоена свещ и започваше да пише.
Голяма част от Записки от Мъртвия дом написа в тази дъсчена къщурка на лошата светлина на мъждукащо фитилче. Навън нощта е тиха. От време на време се чува кучешки лай. Вдовицата се обръща в леглото си зад завесата и стене на сън.
След миг Фьодор изблъсква листчетата, оставя перото. Трудно работеше сред покой.
“Не можех нищо да правя, пише той на Майков. Някое обстоятелство, някое отдавна очаквано събитие се случва най-сетне, разтърсва ме, изцяло ме поглъща. Бях щастлив, бях неспособен да работя.”
VII
МАРЯ ДМИТРИЕВНА ИСАЕВА
Преди Врангел да пристигне в Семипалатинск Фьодор Михайлович се запозна със семейство Исаеви.
Маря Дмитриевна беше млада жена на около трийсет години, проядена от туберкулоза, руса, суха, с дребни черти и плътни устни. При най-лекото вълнение кръвта є нахлуваше в бузите, очите є пламваха, погледът є ставаше трескав. Беше нервна и болезнено пламенна. Баща є, господин дьо Констан, син на френски емигрант, ръководеше една карантинна служба в Астрахан. Трите му дъщери бяха получили похвално образование. Те редовно присъстваха на баловете на дворянството. Маря умееше да изпълнява “стъпките на шала” с възхитително изящество. Беше горда с успехите си и мечтаеше да напусне пустинните брегове на Каспийско море, за да заеме подобаващия є ранг в обществото. Тя повярва, че сключва прекрасен брак с младия учител Исаев. Но горкият човек, който не беше нито глупав, нито лош, обичаше да пие без мярка. Той губеше едно след друго учителските си места и накрая попадна в Семипалатинск с жена си и сина си. Но и от тамошното училище бе прогонен заради отвратителните запивки.
Той остана без редовни средства, без надежда и давеше в алкохола угризенията за проваления живот. Жена му се опитваше да скрие от очите на света семейното си нещастие с гордост, изострена от злочестието. По цял ден кърпеше, переше, подреждаше. Тя играеше комедията на доволното достойнство и на благополучие пред провинциалното население, което бе безмилостно и жадно за клюки. Но мъжът є се мъкнеше от сутрин до вечер из малкия град, безделен, рухнал, бъбрив… Той срещна Достоевски при коменданта Беликов. Двамата мъже си допаднаха по странен начин. Какво привличаше Фьодор Михайлович компанията на този пияница? Вероятно го съжаляваше. Но възможно е също да е долавял у него великолепен образ за роман. За този сълзлив пияч, който с часове разсъждаваше за човешката съдба, за учението на Христа, за доброто и злото, за културата и варварството, Достоевски ще си спомни, за да обрисува незабравимия портрет на Мармеладов от Престъпление и наказание; Мармеладов, уволнения чиновник, чиято съпруга е туберкулозна, дъщерята проституира, а той пие, за да стигне до крайния предел на мъката: