Това състрадание на измамения обожател към съперника му е главната тема на Унижените и оскърбените.
“Аз ти изневерих, а ти всичко ми прости, казва героинята на романа, и мислиш само за моето щастие…”
Княз Мишкин от Идиот, който обича Настася Филиповна, също я оставя да отиде при Рогожин и поддържа със съперника си приятелски отношения.
За Достоевски, както и за неговите герои, авантюрата изглежда приключена.
Но настъпва последен обрат и всичко започва отначало.
На 20 ноември 1856 година Фьодор Михайлович е повишен в чин лейтенант. Новото назначение му осигурява достоен ранг, нормално възнаграждение и преди всичко възможност да получи пълна амнистия и да се завърне в Русия. Достоевски отново е обнадежден и подновява предложението си за брак.
На 24 ноември получава разрешение за пътуване до Кузнецк. Той отива, обзет от радост, уверен в успеха си, великолепен. Излага намеренията си. Сочи цифри, дати. Маря Дмитриевна се заразява от вдъхновението му. Да, те са създадени един за друг. Трябва да се оженят. Но откъде ще намерят пари? Най-малко шестстотин рубли. Достоевски има план. Още с връщането си в Семипалатинск пише на Врангел:
“Ако неочаквано обстоятелство не ми попречи, преди карнавала ще бъда женен. Знаете за коя. До сега тя ме обича. Каза ми “да”… Вече е загубила илюзиите си за новата си връзка. Още през лятото го разбрах по писмата є. О, ако знаехте каква жена е тя!… Но аз нямам пукната пара. По най-точните, най-строгите ми изчисления ще са ми нужни всичко на всичко 600 сребърни рубли. Имам намерение да ги взема в заем от К… (Ковригин). Но веднага ще пиша на вуйчо ми в Москва. Той е богат и неведнъж се е притичвал на помощ на семейството ми, и ще му поискам шестстотин сребърни рубли. Ако ми ги даде, веднага ще ги върна на К…”
За да бъде сигурен, че ще получи шестстотинте рубли от вуйчо си, Достоевски се решава да помоли сестра си Барба да се застъпи за него.
“Скъпа сестричке, приятелко моя, не възразявай, не се тревожи за мен, нищо по-добро не мога да направя. Тя напълно е жената, която ми подхожда. Имаме еднакво образование и се разбираме… Аз съм на трийсет и пет, тя - на двайсет и осем… Зная, че първият ти въпрос като добра сестра, която обича брат си и се тревожи за съдбата му, ще бъде: “Как ще се издържаш?”, защото без съмнение заплатата ми няма да стига за двама… Ще се справя. Познавам един богат и добър човек, с когото се сприятелих! Ще му поискам заем… Но ще трябва да върна тези пари. Ето защо мисля да се обърна към вуйчо, ще му пиша, ще му разкажа всичко, без да крия нищо, и ще му поискам шестстотин рубли… Ще изпратя писмото до вуйчо по пощата. Моля ви горещо, предайте това писмо лично, когато е в добро настроение и му обяснете всичко.”
На 23 януари 1857 година капитан Ковригин, чиновник в завода в Локтевск, изпраща шестстотинте рубли, които Достоевски му е поискал.
На 27 януари Фьодор Михайлович получава две седмици отпуск, за да подготви сватбата си. Пише писмо на брат си Михаил с молба да му изпрати някои необходими вещи: рокля, шапка, кадифен шарф, носни кърпички от фина батиста (половин дузина) и две бонета със сини панделки, ако е възможно. Ясно му е, братята му, сестрите му, лелите, чичовците, вуйчовците единодушно ще бъдат против неговия брак. Но той не иска да знае. Преди церемонията отива на лекар, за да се увери напълно за здравето си.
Най-сетне на 6 февруари 1857 година в руската православна черква в Кузнецк лейтенант Достоевски сключва брак с Маря Дмитриевна Исаева.
Веднага след това младото семейство заминава за Семипалатинск, където Достоевски трябва да се яви на работа.
Но през последните дни той е имал много силно нервно напрежение. Внезапните промени от надежда до отчаяние, терзанията, бързането са изтощили организма му. При един кратък престой в Барнаул получава епилептична криза. Младоженката Маря Дмитриевна вижда картината.
Достоевски се гърчи, хърка, размахва ръце като безумен. От разкривената му уста се сипе жълта пяна. Внезапен спазъм стяга гърлото му. Задушава се. Загива. Маря е тук, смразена от страх и погнуса.
Как ще обича тя този загадъчен човек, който изведнъж є е заприличал на животно. Първият є брак я обвърза с пияница, който се прибираше раздърпан, гологлав, потен, олюляваше се, дъхаше на вино и тайно повръщаше; вторият є брак я свързва с един болник, който се търкаля по земята, вие, задушава се като побеснял. И този път меденият месец завършва с гнусен фарс. И този път най-боязливите є мечти рухват пред една озъбена действителност.
Докторът, повикан по спешност, установява категорично, че се касае за епилептична криза и предписва продължителна почивка.