Сънят на чичото е публикуван през 1859 година в Русское слово. А Село Степанчиково, след едно недоразумение с Русский вестник, е поместен в Отечественные записки.
Впрочем трябва да се признае, че разказът не постигна успеха, който заслужаваше. Публиката и критиката бяха забравили Достоевски. Той беше зачеркнат от злободневието. Беше от друга епоха, от друг свят. Той не продължаваше една прекъсната кариера, а се връщаше назад, започваше от нулата. Трябваше да завладява един по един, трудно, търпеливо читателите, приятелите, които беше загубил.
Въпреки дълговете, спешните поръчки и несигурността на своето положение, той повежда отново борбата с изненадващо мъжество.
Това, което най-напред трябва да постигне, е да напусне армията и Сибир.
Етапите на този поход към свободата са вълнуващи по строгата им прецизност на бордови дневник.
Още през 1855 година Достоевски съчинява първото си стихотворение, за което стана дума по-горе, посветено на императрицата. Генерал Гастфорт се запознава с него и издейства за автора му чин унтерофицер, “за да се поощри доброто му поведение и прилежанието му и за да се вземат под внимание искрените му угризения за грубите грешки, които е допускал на младини”.
Достоевски получава първата си нашивка през ноември 1855 година.
Следващата година той пише ново стихотворение, този път в прослава на Александър II, и го предава на генерал Гастфорт, който ще присъства на тържествата по случай коронясването.
Освен това той изпраща копие на барон Врангел с молба да го изпрати на височайшия адресат.
“Да се вземе под внимание” - такава е заповедта на генерал Сухозанет, комуто Гастфорт е представил просбата на Достоевски.
Без да дочака този скромен резултат, Фьодор Михайлович предприема през март 1856 година смела стъпка пред генерала от пехотата Тотлебен. Братя Тотлебен му бяха другари в Инженерното училище. По-късно някогашният “надзорник” Тотлебен се бе отличил в боевете при Севастопол, бе спечелил благоволението на императора и бе получил титлата граф.
“Навремето познавах много добре този човек, пише Достоевски на Врангел. Брат му ми е приятел от детинство. Срещнах го няколко дни преди да ме арестуват и сърдечно се здрависахме. Какво пък? Може би не ме е забравил!”
На Тотлебен изпраща дълго писмо, което е шедьовър на гъвкавостта и смирението:
“Страхувам се, че като хвърлите поглед на подписа ми, на името ми, което сигурно сте забравили - макар че навремето (беше много отдавна) имах честта да ви бъда познат - страх ме е, казвам, да не би да ми се разсърдите за дързостта и да оставите писмото ми без да го прочетете… Бихте ме оскърбили, ако сметнете, че не зная какво разстояние ни разделя. Много злополучни изпитания ми се случиха в живота, за да не съм разбрал тази разлика…”
И той разказва за арестуването си, за изгнанието, за каторгата:
“Знам, че бях осъден заради моите идеи, за моите теории. Но идеите, убежденията се променят, дори сам човекът се променя с времето. А защо трябва сега да страдам за нещо, което вече не е, за нещо, което се е променило в мене, да страдам за някогашните ми заблуждения, при положение че разбрах колко са необосновани?…
Имам желание да бъда полезен. Щом имам глава на раменете си и сила на духа, много е тежко да се терзая в бездействие. Единствената ми мисъл е да напусна армията и да получа гражданско назначение, където и да било в Русия, дори в краен случай и тук. Искам да имам право да публикувам. Уверен съм, че с настоящото писмо правя ново нарушение на правилника. Но вие сте снизходителен и аз се осланям на снизхождението ви.”
Тотлебен беше повече от снизходителен, той прояви активност.
Много скоро той успя да издейства щото великият княз Николай лично да защити интересите на Достоевски пред министъра на войната.
На 20 октомври 1856 година Фьодор Михайлович бе повишен в чин лейтенант. Шест месеца по-късно му бяха възстановени правата на дворянин:
“Императорът ми върна дворянските права. Това означава, че провинението ми е напълно опростено.”
На 16 януари 1858 година Достоевски подаде молба за уволнение по здравословни причини. Въпросът се проточи почти цяла година. На 16 март 1859 година с императорски указ получи позволение да напусне армията и да се върне в Русия. Но му беше забранено да живее в Санкт Петербург и Москва. Можеше да се установи в малкото градче Твер. А с нота от 7 май 1859 година на управителя на Твер, беше заповядано да се организира тайно наблюдение около бившия каторжник.
Фьодор Михайлович получава официалното съобщение четири месеца след подписването на имперския акт.