“Не бяхме щастливи заедно”, пише той още през 1865 година в писмо, за което ще говорим по-нататък.
Работата също не му носи успокоението, което търси: “Не ми е възможно да работя спокойно заради постоянните гости.”
Епилептичните кризи зачестяват. Хемороидите му причиняват жестоки страдания. Обаче с прекомерна сърцатост той преглежда коректурите на Село Степанчиково и уточнява бележките си за Записки от Мъртвия дом. Замисля също да преработи младежките си произведения за евентуално ново издаване:
“Най-сетне ще видят какво нещо е Двойникът. Кога да поправя Двойникът, ако не сега? Защо да се погуби една прекрасна идея, един възвишен по своето социално значение образ, който открих пръв и пръв представих на публиката?”
Що се отнася до Записки от Мъртвия дом, Достоевски пише: “Те не са изглупели и разбират какъв интерес може да предизвика появата на подобна статия в първите броеве на вестника… Не мисли, че се перча. Отлично разбирам интереса и значението на моята статия и искам да си получа дължимото.”
Понятието статия, което Достоевски използва, когато говори за Записки от Мъртвия дом, доста ясно показва, че най-напред е предвиждал произведението да има скромни размери и че в хода на работата го е развивал, за да стигне обема, който знаем днес.
“Ще започна да пиша Записки от Мъртвия дом след 15 (октомври). Очите ме болят: съвсем не ми е възможно да работя на светлината на свещите.”
Около 1850 година благоразумният Михаил открива фабрика за цигари. Цигарите се продаваха в кокетни калъфчета, в които имаше изненади. Първоначално стоката се търсеше много, но скоро продажбите намаляха и някогашният инженерпоет започна да се подготвя за закриване на предприятието с големи загуби (всъщност ще го ликвидира едва през 1861 година). Търговският опит обаче му помага да придвижва работите на Фьодор Михайлович, който пък неоправдано губи търпение. Михаил с досада го уверява:
“Не разбирам, приятелю, защо толкова се безпокоиш и нервираш. Свършил си своята работата, написал си роман, предал си ми го; ами това е отлично: бъди спокоен и чакай резултата, ако ми имаш доверие…” (2 октомври 1859 година)
“Днес пак получих бомба от теб, скъпи ми приятелю.” (3 октомври 1859 година)
На 2 ноември най-сетне Достоевски узнава от писмо на Тотлебен нещо, което много го окуражава: княз Долгоруки не е против той да се върне в столицата.
На 25 ноември 1859 година управителят на Твер получава писмо, написано на бланка на Трета секция, в което се казва:
“Императорът благосклонно прие горната молба при единственото условие обаче, тайното наблюдение около Достоевски да продължи в Санкт Петербург.
Приятелите на Фьодор Михайлович му наемат квартира, обзавеждат я и му намират готвачка.
Достоевски пристига от Твер в столицата с железница. На перона на гарата го чакат братята му Михаил и Николай, писателят Милюков и много познати. Всички радостно ръкомахат. Влакът спира. Достоевски скача от стъпалото.
“Ето го!”
Възгласи, смях, прегръдки:
“Десет години! От десет години!…”
“Външно не се беше променил, пише Милюков; погледът му дори беше някак по-смел отпреди и като че ли не беше загубил енергията си.”
ЧАСТ ТРЕТА
I
ОТ ВЕСТНИКА ДО ЗАПИСКИ ОТ МЪРТВИЯ ДОМ
Един нов свят посреща Достоевски още с пристигането му в Санкт Петербург. Русия на Александър II има твърде малко общо с Русия на Николай I. Императорът е обявил пред представителите на московското дворянство: “По-добре е премахването на крепостничеството да дойде отгоре, вместо да се чака самљ да започне да се разрушава отдолу.” През 1860 година освобождаването на крепостниците е въпрос на месеци. Създаденият Централен комитет под председателството на императора разглежда начините на освобождаването. Ще бъде без откуп и селяните ще могат да се сдобият със земите, които са обработвали.
Проучват се и други големи либерални реформи. Печатът получава относителна свобода. Цензурата не е толкова строга. Отменят се телесните наказания. Заговаря се за пълна публичност на съдебните заседания.
Ускорените преобразования, след вековно бездействие, разгорещяват обществеността. Дворянството, лишено от своите привилегии, очевидно е враждебно настроено към правителствените инициативи. Но и прогресивните среди също не подкрепят смелите действия на Александър II. Неочакваното изпълнение на собствената им програма ги задоволява само половинчато. Пестеливата политика подклажда нетърпението им.