“Неправдоподобното в изкуството никога не може да въздейства, пише КушелевБезбородко… Всичко това е прекомерно изкуствено… Най-големият недостатък на този роман е, че авторът не е описал, не е нарисувал, не е осветлил нито една жива фигура, нито един верен тип…”
“Най-сериозното е, пише Зарин, че читателят не може да намери нищо здраво, на което да се опре. Той чува, че някой стене по повод на нещо. Но кой е този някой? И какъв е поводът?…”
Самият критик на Время, Аполон Григориев, заявява, че героите в Унижените и оскърбените са “манекени” от “движещи се книги”.
Достоевски се усмихва на тази присъда: “Тъй като беше нужен роман за новото списание, чийто успех ми беше по-скъп от всичко, предложих едно произведение в четири части. Уверих моя брат, че отдавна имам план за него, което не беше вярно… Напълно признавам, че в моя роман действат манекени, а не оживени от изкуството персонажи (за което щеше да ми е нужно време, за да узреят идеите ми в ума и сърцето)… В резултат се получи сурова творба, която обаче съдържа петдесетина страници, с които се гордея.”
Впрочем мълниеносният успех на Записки от Мъртвия дом скоро изкупва провала на Унижените и оскърбените. Критиката този път единодушно признава огромната дарба на автора.
“Отдавна в нашата литература не се бе появявала творба, която толкова силно да грабне читателя, както Записки от Мъртвия дом”, пише Милюков.
Сравняват Достоевски с Данте. Хвалят описанието на парната баня, където голи, обезобразени тела, с белези от рани, се блъскат едно в друго във воняща пЎра. Споменават епизода, в който е описан спектакълът на окованите каторжници пред другарите им с обръснати глави. А също и сцените в болницата, боят с тояги, отпътуването…
Чиновникът от Комитета по цензурата сметна най-напред, че трябва да поиска промени в текста: “Някои по-неуки читатели няма ли да сметнат високохуманните действия на правителството в наказателните заведения като намаление на наказанието, определено за много тежки престъпления?”, пише неизвестният бюрократ. Но на 12 ноември 1860 година Централното управление за цензура пренебрегна съображенията на Комитета и разреши публикуването на Записки от Мъртвия дом, “при единственото условие да бъдат премахнати някои неприлични изрази”.
Появата на Унижените и оскърбените и Записки от Мъртвия дом във Время спечели нови читатели. През 1861 броят на абонатите нарасна на две хиляди и триста. През 1862 година достигна четири хиляди триста и две. Михаил ликвидира цигарената си фабрика, за да се посвети изцяло на списанието. Сътрудниците на редакцията получаваха указания за статиите си от него и от Фьодор Михайлович. Сърцатост и похвална вяра въодушевяваха групата от млади писатели и критици. Те работеха за Русия. Работеха за света.
През това време политическите събития бързо се развиваха. На 19 февруари 1861 година Александър II издаде указ за окончателно премахване на крепостничеството в империята. Но реформата бе твърде закъсняла. Вече много се бе говорило за нея, за да може да задоволи обществеността. Както казва Шелгунов, “когато оставаше само да се изработи уставът от 19 февруари, обществото вече мислеше друго”. Радикалите бързаха да предприемат действия. Херцен, революционерът в изгнание, пише в своя вестник Камбана в Лондон:
“Когато генералите и чиновниците започнаха да прилагат новия закон, народът разбра, че свободата му се дава само на дума, а не на дело… Бяха му определили ново робско положение” (1 юли 1861 година).
На 1 ноември същата година той пише: “Вслушайте се: от всички краища на нашето огромно отечество - от Дон до Урал, от Волга до Днепър, стенанията се засилват, назрява бунт. Това е първият грохот на вълната, която се надига и закипява и която ще донесе много силни бури след едно потискащо спокойствие…”
Правителството е забранило да се внася вестникът на Херцен в Русия, но той прониква тайно и се разпространява от ръка на ръка. Студентската младеж е в пълен кипеж. Тя иска нов ред. Какъв? Не є е много ясно. Но това няма значение.
През ноември 1861 година пламва “студентската афера”. Либералните идеи са замаяли главите на младежите от всички факултети. Те четат революционни вестници, свикват митинги, създават библиотеки за забранени произведения, организират каси за социална помощ, издават брошури с подривно съдържание. Дори основават тайни съдилища, за да съдят свои колеги. Това вълнение ги отклоняваше от учебната им работа. Аудиториите се превръщаха в места за дискусии, а не за лекции. Те вече не учеха. Нямаше какво да учат. Университетските органи поискаха от императора да забрани с указ събранията и депутациите им. Студентите се вдигнаха на енергичен протест срещу тази груба подигравка. Обкръжиха посред улицата групите на разбунтуваните. Арестуваха ги и ги освобождаваха по дватри пъти на ден. Затвориха подстрекателите в Петропавловската крепост. Те бяха във възторг от своята внезапно изгряла слава. Разбира се, целият град говореше само за смелостта им и в определените за посещение часове огромно множество се стичаше към затвора. Михаил Достоевски изпрати на младежите, от името на списание Время, един огромен ростбив, бутилка коняк и бутилка вино. Когато осъдените на изселване напускаха града, бяха съпроводени до предградията от тълпи почитатели.