Всичко това Достоевски разбра още при първото си кратко посещение в Париж. От Лондон той се върна с представата за необятен, шумен, деен град: “Железниците, които минават над къщите (а скоро и под тях), смелата предприемчивост, привидният безпорядък, който е в основата на буржоазния ред, стигнал своя апогей, отровената Темза, въздухът, просмукан от въглища, великолепните градинки и паркове, зловещите квартали като Уайтчепел и неговото полуголо, недодялано и изгладняло население, Ситито с неговите милиони и със световния му обмен…” Струва му се, че е попаднал в храма на Ваал. Цяла Европа, целият Запад му изглеждат похабени от прогреса. Тези страни без Бог, тези страни на човекацар, на парите, на сметката, на науката постепенно се задушават от изобилието на своите изобретения. Спасението е другаде. Спасението е в един обновен народ, непокварен от културата, обладан все още от простата детска вяра, който чака своя час пред вратите на Историята.
Русия ще спаси Европа.
Но в началото на 1863 година цяла Европа се надига срещу Русия. Когато през 1856 отиде във Варшава, царят обеща на полските си поданици, че напълно ще се забрави миналото. “Но без химери, бе предупредил той. По мое убеждение вие можете да бъдете щастливи само ако Полша, подобно на Финландия, се свърже с голямото семейство на Руската империя.”
С императорско решение от 1861 година в Полша бяха създадени Държавен съвет, съставен от поляци, както и местна администрация с изборни съвети. Освен това съдилищата, училищата, Църквата преминаваха под ръководството на специални полски комисии. Полякът маркиз Виелополски бе поставен начело на административния апарат, а великият княз Константин Николаевич, привърженик на либералните реформи, бе назначен за вицекрал на Полша.
Виелополски беше умерен в убежденията си. Но в Полша, както и в Русия, смекчаването на режима изостри непримиримостта на недоволните, вместо да я приспи. Отстъпките, които направи императорът, бяха изтълкувани като знак на слабост. Срещу великия княз Константин Николаевич бе извършено покушение. А на 13 януари 1863 година избухна открит бунт. На много места в Полша и Литва въстанически чети нападнаха руските войски.
Репресиите бяха безмилостни. В Литва Муравиев, получил прозвището “обесвачът”, заяви, че е излишно да се държат затворници. А генерал Берг в Полша се прочу с кланетата във Фишау.
Франция, Англия и Австрия се възмутиха от жестокостта на репресиите. Но Русия остана глуха за техните проклятия и заплахи.
В Лондон революционерът Херцен взе страната на поляците. “Да се подкрепя със силата на оръжията правителството, което причинява нещастие на поляците и на нас, е невъзможно, без да се извърши съзнателно престъпление или без да се поеме унизителната роля на безсъвестни палачи. Там, където дисциплината призовава към убийство, тя престава да бъде задължителна.”
Подобна позиция по полския въпрос означаваше, че вестник Камбана си е направил грешна сметка. Независимостта на Полша предполагаше разпадане на руската империя. Според либералите да се последва призивът на Херцен, означаваше предателство към отечеството. Мнозинството от тях не бяха достатъчно “еволюирали”, за да поставят интересите на човечеството над националните интереси. Русите бяха нападнати. Те се биеха. Руска кръв се проливаше в Полша. Чужди сили предложиха своето посредничество. Изведнъж се пробуди патриотичната гордост. Либерали и славянофили застанаха рамо до рамо. Тиражът на Камбана бързо спадна и Херцен бе принуден да прекрати пропагандата си.
В тази трескава атмосфера Страхов написа голяма статия Фаталният въпрос. Текстът, малко нещо абстрактен, малко нещо мъгляв, осъждаше поляците, загдето се присъединяват към западната цивилизация и ги порицаваше строго за ревностния им католицизъм, за гордостта им, за презрението им към съседните нации. Но за да осветли по-добре мнимата абсурдност на полските искания, авторът с притворство говори от името на неприятеля. Неговата хитрост обърка читателите. Славянофилите прецениха, че статията може да се обясни само като отстъпление от руската кауза. Московский вестник остро нападна списание Время, че се обявява в подкрепа на Полша. Поляците и техните привърженици възприеха Страхов като един от своите. Във Франция списание La Revue des Deux Mondes, враждебно настроено към Русия, помести статията със забележка, че застъпената в нея позиция отговаря точно на гледната точка на цивилизования свят.