На 24 май 1863 година министърът на вътрешните работи забрани издаването на списание Время, подкрепило попълзновения, “в разрез с намеренията на правителството и на всички патриотични въжделения”.
Постъпките, обясненията, протестите на Михаил и приятелите му не дадоха резултат. Страхов беше поразен. Достоевски бе отчаян от нелепия провал точно пред прага на успеха и замисли да предприеме ново пътуване за отмора. Той сключи заем за хиляда и петстотин рубли с Литературния фонд, като гарантира с цялото си творчество и се задължи да върне сумата преди февруари 1864 година. Но този път Фьодор Михайлович разчиташе да не замине сам.
III
ВТОРО ПЪТУВАНЕ
ДО ЕВРОПА
Полина Суслова
Откакто Фьодор Михайлович напусна Твер и се установи в Санкт Петербург, интелектуалният му живот бе твърде трескав.
Литературното му творчество, управлението на списанието, писането и редактирането на статии с текуща тематика му създаваха непрекъснато нервно напрежение. Той бе пренатоварен и тревожен и му се искаше да намери разтуха от литературните терзания при съпругата си.
Но Маря Дмитриевна беше болна. Лицето є беше изпито, очите - хлътнали дълбоко. Приличаше на мъртвец. Ноздрите є бяха прищипнати, устните - отпуснати и зейнали, сякаш за да предадат последен дъх. Освен това тя не го обичаше. Беше му го казала. Изкрещяла му беше право в лицето. С повод и без повод започваше една и съща кавга: “Не трябваше да се омъжвам за тебе. Щях да съм по-щастлива без теб. Бреме съм ти. Ясно ми е…” И всяка нейна дума болезнено се забиваше право в сърцето на Фьодор Михайлович.
“Женен съм, болен съм, пиша, ръководя вестник…”, споделя той в писмо до вдовицата на Белински. Толкова му беше нужно да си отдъхне, да избяга от задушната стая, където, повяхнала и посърнала, неговата съпруга непрестанно му натяква за миналото и го обвинява, и обвинява себе си, и хлипа като истерична! Жаден е за чиста, млада, волна любов. Мечтае за кокетен смях, за предизвикващи погледи, за нежни думи. Искаше му се да обича красиво.
През 1860 година Достоевски се влюбва в лекомислената и весела актриса Шуберт, но ще бъде само нейният обслужващ рицар. Впрочем той драговолно приема тази роля, с която е свикнал. С нездраво удоволствие служи за посредник между нея и съпруга є Яновски. Отново обича, без да открива любовта си, и е предан на жената, която никога няма да го ощастливи. Както с госпожа Панаева и с Маря Дмитриевна, той изживява вълшебното изпитание на приятелската обич. И твърди, че ако имаше и най-мъничък талант, би писал водевили за младата жена. На 12 юни 1860 година Фьодор Михайлович пише: “Обичам ви много дълбоко, много горещо и, както вече ви казах, не ви обичам просто защото държа на вашата вярност; Господи!, колко тъжен бях, когато ми се стори, че вие не желаете повече да разчитате на мен… Но вашето писмо обясни всичко, скъпа моя приятелко. Нека небето ви изпрати всякакви радости! Толкова съм доволен да съм сигурен, че не ви обичам! Това ми позволява да ви бъда още по-предан, без да се страхувам за чувствата си. Довиждане, моя малка гълъбице. С почит и обожание целувам вашата мила, малка, закачлива лапичка и я стискам от все сърце в ръцете си.”
Колко време Достоевски е бил омотан в тази мътна превземка? Не е известно.
Скоро обаче пред него се открива нов шанс да бъде щастлив.
Често го канят да чете извадки от творбите си на благотворителни вечери в полза на бедните студенти. Красивата Полина Суслова не пропуска нито един от тези празници. Тя има бледо лице, селски черти, твърд, надменен поглед. Говори протяжно. Жестовете є са премерени. “Приличаше на Катерина Медичи, пише Розанов, бъдещият є съпруг: тя охотно би извършила престъпление, би убила, на драго сърце би стреляла от прозореца си срещу хугенотите през Вартоломеевата нощ. Изобщо Суслова беше величествена. Познавам хора, които безвъзвратно бяха съблазнени и покорени от нея.” Навремето баща є бил неграмотен мужик, който с хитрост и усърдие получил място на управител при своя работодател, а сетне честно забогатял и накрая създал своя фабрика. Една от дъщерите му, Надежда, станала първата жена лекар в Русия. Другата, Полина, ограничила амбициите си до положение на вечна студентка.
Полина е тип на голяма, екзалтирана девойка, която непрекъснато записва и презаписва факултети, посещава една на десет лекции, прави записки, които не препрочита, но не пропуска никаква сбирка на университетската младеж. Запалена е по политиката. Храни се с кухи идеи и подсказани чувства. Тя е за тоталната революция, за депутациите, за демонстрациите, провокациите, прокламациите и всякакви агитации. Върлата феминистка проповядва свободната любов и равенството пред закона. Не вярва в Бога. По-късно в един доклад на директора на Владимирската школа е охарактеризирана така: “Суслова е човек, на който никога не може да се вярва. Първо - носи сини очила; второ - носи късо подстригани коси; трето - изглежда, че е много независима в убежденията си и не ходи никога на църква.”