Младата нихилистка е силно впечатлена от растящата слава на Достоевски. Струва є се, че само това същество, което толкова много е страдало, толкова силно е обичало и познава всички човешки страсти, може да я разбере и да я излекува от съмненията є. Ако е до него, всичките є горести на млада девойка ще се разсеят. Той ще я съветва. Ще внесе нов смисъл в безредния є живот. Ще направи от нея полезна жена. Тя има нужда от него.
Суслова забравя всякакъв свян, всякакъв разсъдък и му изпраща безумно писмо. Умолява го да я приеме. Отнася му ръкописа на една повест и си изпросва честта да стане сътрудник на Время.
Повестта излиза през септември 1861 година. Но чак до декември 1862 година Достоевски се бори срещу разбулващата се нова любов.
Той е доста по-възрастен от нея. Доста е грозен с кръглото си лице, рижави мустаци, изпъкнало чело, светли и студени очи като стъкло. Тя, обратното, е хубава, яка, надменна. Той е женен, затрупан с грижи, дългове, преживявания. Тя е свободна девойка, наивна, жива, пълна с енергия. Връзката им може да бъде само нещастна. Но на него толкова много му се иска да избягва жена си, която е болна, свадлива, креслива. Тя кашля и храчи и все не умира! Иска му се също така да забрави милите задявки на актрисата Шуберт. Иска му се да бъде обичан със сърце и с тяло. Би искал… Би искал да започне живота си отново… с Полина. Изкушението на нейната свежа плът, на младия є дух е много силно. И той отстъпва с ясното съзнание за големия си грях.
Всъщност той няма да погуби нея, а себе си.
Още в началото на връзката си с Фьодор Михайлович Полина Суслова намразва четирийсетгодишния си прелъстител. Тя наивно се е надявала, че той ще усмири лутанията є, ще направи от нея елитно същество, окъпано във възвишено просвещение, обречено на висши съдбини; а ето че сам се препъва и пада до нейното ниво, вместо да я издигне до себе си. Тя би желала той да я обсебва с ума си, а ето че тя го владее със сетивата си. Той є откри едно щастие, без което тя вече не може и това я отблъсква по странен начин. Чувства се унизена, омърсена. Не иска да вижда пред себе си лицето му, като набодено с лунички, влажните му мустаци, умоляващия му поглед. И при все това живее само заради близостта с този мъж… жали го, презира го, ненавижда го. Той е нейният необходим враг. “Нощем, отбелязва тя по-късно в дневника си, се събуждах и си припомнях с ужас случилото се през деня и започвах да тичам из стаята разплакана.”
Когато Фьодор Михайлович решава да замине за чужбина след забраната на Время, тя веднага се съгласява да тръгне с него.
Ала ликвидирането на списанието се оказва по-сложно, отколкото Достоевски е очаквал. Той е принуден да отложи заминаването. Надява се, че Полина търпеливо ще изчака края на преговорите и че ще отпътуват заедно в началото на месец август. Но тя бързо се възползва от случая, за да се изплъзне, да пътува сама, да пристигне сама в големия град, където никой не я познава. Иска да направи последен опит да избяга от неговото отблъскващо господство. Приготвя куфарите си, зарязва любовника си и се устремява към Париж, където Фьодор обещава да я намери скоро.
Няколко месеца по-късно, на 19 август 1863 година, Полина получава писмо от Достоевски, в което є съобщава за скорошното си пристигане. Той пътува към нея. Ще бъде тук само след няколко дни. Но спира във Висбаден. Колкото и да е голямо нетърпението му да види Полина, не може да устои на изкушението да изпробва късмета си на рулетка. От гарата се устремява право към игралния дом. Влиза в просторните зали с огромни полилеи с висулки и с мътни огледала по стените.
Зелената маса в средата сякаш облъчва и мами като абсент. Около нея кръг от хора с опустошени, вкаменени, мухлясали от оскъдната светлина лица. Очите им са приковани към рулетката. Те се надяват, умоляват, проклинат, пресмятат с трескави погледи. Създава се някаква атмосфера на колективна натрапливост, на която Достоевски не устоява. Залага скромна сума и печели. Залага отново и пак печели. Залага всичко, което има и крупието изблъсква към него куп жетони и монети: десет хиляди и четиристотин франка. Сега е богат, богат! Втурва се навън, купува си билет от гарата и се прибира като обезумял в хотела.