Соня стана прочутата математичка София Ковалевска. А Анна постигна героичната си мечта, като се омъжи за френския конспиратор Жаклар, който бе осъден на смърт и затворен в една крепост близо до немската граница. Той успя да избяга благодарение на своя тъст, който подкупи стражата за двайсет хиляди франка.
За пореден път Достоевски е унизен от жената, която обича. Той се връща към работата си с още по-голямо настървение. Но списанието замира от ден на ден. Броят на абонатите е спаднал на хиляда и триста души. Кредиторите, чиито полици е прехвърлил на свое име, го притискат с писма и посещения.
Към края на лятото Достоевски получава предупреждение да се издължи под заплахата от запор и затвор. Най-крещящите му дългове възлизат на три хиляди рубли. Достоевски се опитва да уговаря кредиторите си. Но те не се поддават на увещанията му, тъй като списанието няма никакви средства.
На 9 юни вестник Голос съобщава, че списание Епоха спира да излиза.
Тогава издателят Стеловски се представя на Достоевски и му предлага да купи за три хиляди рубли правото да издаде в три тома всичките му трудове. Освен това Стеловски изисква Достоевски да му предаде преди 1 ноември 1866 година един неиздаден роман. Ако просрочи тази дата, трябва да плати неустойка. А ако ръкописът не е представен на 1 декември, Достоевски губи правата си върху предишните и следващите издания, които стават неприкосновена собственост на издателя. Стеловски разчита на едно забавяне, което ще му позволи да публикува без никакво възнаграждение всички романи на своя длъжник.
Стеловски е безочлив шарлатанин, познат на литературните и артистичните среди. Експлоатирал е Писемски, Крестовски и Глинка. Той е скъперник, хитър, дребнав, живее от чуждото нещастие и всяко негово посещение се равнява на присъда.
Но Достоевски е притиснат, разорен. По любопитно стечение на обстоятелствата срокът от дванайсет дни, който Стеловски му дава, за да си помисли, съвпада точно с отсрочката, която е получил за запора.
Фьодор Михайлович се съгласява.
Но всъщност той получава нищожна част от уговорената сума, защото Стеловски е изкупил на нищожна цена някои полици, които Достоевски е подписал. Следователно, това, което Стеловски дава като издател, си връща в качеството си на кредитор.
Фьодор Михайлович остава само със сто седемдесет и пет рубли. Какво от това! Той решава да замине за чужбина.
Тройна надежда го тласка към бягство от Русия. Желае да види Полина, която не е забравил: “Още я обичам дълбоко, но ми се иска вече да не я обичам. Тя не заслужава такава обич”, пише той на сестра є. Освен това пак му се ще да си опита късмета на рулетка. И най-сетне иска спокойно да пише произведенията, които са му поръчани.
Достоевски пристига във Висбаден в края на юли. През първите дни на август Суслова трябва да дойде при него. Докато я очаква, Фьодор Михайлович посещава игралния дом.
Отново е пред големите зелени маси, затрупани с луидори, фредерики, флорини. Отново го заобикалят хищните лица, нервните ръце, впити в ръба на масата като в преграда на пропаст. Отново чува магическите слова: “Трийсет и едно, червено, нечетно и пас, четири, черно, четно и …”
“Имах треска, пише той в Играч на рулетка. Изблъсках рязко златното късче на червено и внезапно дойдох на себе си. Бе само миг, единственият за цялата вечер: ледена тръпка мина през тялото ми, ръцете и коленете ми трепереха от тревога и в това мигновено просветление зърнах с ужас какво щеше да означава за мен загубата…”
За пет дни Достоевски изгубва сто седемдесет и петте рубли, които му бяха останали.
Залага часовника си. Сметката в хотела не е платена. Достоевски пречупва гордостта си и изпраща отчаян зов до Тургенев, въпреки някогашното си зломислие:
“Неприятно ми е и ме е срам, че ви безпокоя. Но вие сте единственият, към когото мога да се обърна в този момент, а и сте много по-интелигентен от останалите. Това ме предразполага да ви пиша. Ето за какво става въпрос: Говоря ви като мъж на мъж - моля ви да ми дадете сто талера… Какво да правя, като затъвам стремглаво?”
Тургенев му изпраща петдесет талера.
“Благодаря за петдесетте талера, добри ми Иван Сергеевич. Те не ме спасиха докрай, но ми помогнаха малко да се съвзема”, отговаря Фьодор Михайлович.
Той чака унизен, отвратен пристигането на Полина, която може би ще има някоя рубла в себе си. Но тя пристига във Висбаден без пари дори за стаята си.
Достоевски бързо замисля да я отпрати. Любовният плам, за който копня в радостна възбуда, премина през краткия престой в долнопробен хотел, чийто собственик им обръща гръб, а прислугата им се присмива. В края на август Полина напуска Висбаден на път за Париж. След нейното отпътуване отказват да поднасят на Фьодор Михайлович закуска и вечеря: “Нямате нужда от храна, щом като не можете да си спечелите препитанието. Ще ви даваме само чай. Това е всичко.”