“От вчера, пише Достоевски на Суслова, не ям, а пия само гол чай, и то противен; не ми лъскат обувките, не ми четкат дрехите. Никой не се явява, като повикам, персоналът се отнася към мен с неописуемо презрение, чисто по германски. За германеца няма по-голям грях от това да си беден и да не си плащаш в срок.” С последно усилие да запази достойнството си Достоевски напуска хотела преди часа за храна и се връща, като падне нощ. Но подобен всекидневен режим засилва апетита му. И той решава да си остане в стаята. Чете, пише. Изпраща много писма, за да иска заеми. Но няма пари дори за марки. Както и да е.
“Вече три дни пия само чай, сутрин и вечер, и е чудно, че хич не съм гладен! Досадното е, че все търсят да се карат с мен и понякога не ми дават свещ за през нощта…”
Достоевски моли за помощ Полина, барон Врангел в Копенхаген, Херцен в Женева, Милюков и издателя Катков в Русия. Но Врангел е в отпуск. Херцен е на излет в планината. Милюков, на когото Достоевски е предложил да продаде на някое издателство за триста рубли едно от бъдещите му произведения, не успява да пробие нито в Библиотека для чтения, нито в Современник, нито в Отечественные записки. И накрая Катков, комуто предлага роман от пет коли за Русский вестник, не дава признаци на живот. Но идеята на книгата е привлекателна:
“Действието се развива в наши дни, пише Достоевски на Катков. Млад, крайно беден студент с дребнобуржоазен произход, изключен от университета, е решил да се избави бързо от трудното си положение: прави го лекомислено, без здраво установени идеи, под влияние на някакви странни, “незавършени” мисли, които се носят във въздуха. Решил е да убие възрастна жена… лихварка. Жената е глупава, глуха, бедна, скъперница, зла, взема еврейски лихви и изтезава младата си сестра, която є е прислужница. “За нищо не е годна! На никого не е полезна!… Защо живее?”, такива въпроси мътят главата на младежа. Иска да я убие, да я ограби и с парите да ощастливи майка си в провинцията, да предпази сестра си от любовните домогвания на земевладелец, у когото работи като гувернантка, и да є даде възможност да завърши образованието си.
Но божествената истина и земните закони упражняват своята сила и той е принуден да се предаде; принуден, дори с риск да умре в каторга, но с единствената надежда, че отново ще участва в живота на хората; чувството, че се е отлъчил, че живее изолиран сред другите хора, което го изпълва веднага след като е извършил престъплението, го изтезава неустоимо. Законът на истината и на човешката природа се оказва посилен. Престъпникът решава да си понесе терзанията, за да изкупи вината си…”
В това кратко описание е очертан в общи линии сюжетът на Престъпление и наказание.
Да, в тази тясна, мрачна като шкаф стая, лишен от храна и светлина, с мръсни дрехи Достоевски проси помощ наляво и надясно, за да се върне в Русия, и, изпаднал на последното стъпало на нищетата и самотата, подготвя книгата, която ще го прослави.
“Може би това, което пиша сега, превъзхожда всичко, което съм написал досега.”
Междувременно Врангел се е върнал в Копенхаген. Намерил е две отчаяни негови писма. Веднага му изпраща нужните пари за път и го кани да прекарат няколко дни заедно. Фьодор Михайлович приема с радост възможността да погостува на стария си приятел.
Той пристига в Копенхаген на 1 октомври.
На десети същия месец поема за Санкт Петербург.
Още с пристигането си в руската столица получава две последователни епилептични кризи. “Въпреки това, седя и работя”, пише той на Врангел.
Тристате рубли, които е поискал от Катков, той получава, когато минава през Висбаден. Но те вече не са му достатъчни.
“Работя за вашия вестник и следователно не мога да приема други предложения, които биха ми помогнали да оцелея; нямам нито копейка и съм заложил дрехите си. Затова ви моля да ми изпратите хиляда рубли аванс.”
Семейството на покойния му брат мизерства. А него го преследват кредитори, на които не се е издължил. “Някои от тях са благоразумни и са съгласни да разсрочат за пет години изплащането на дълга; но други не искат и да чуят. Изнемогвам, задълго съм изнервен, а трябва да се захвана и да пиша. Но понякога е невъзможно.”
Епилептичните кризи забавят работата му. И като връх на всички беди хемороидите му се подлютяват и той остава петнайсет дни на легло. Въпреки всичко, през ноември, след настървен труд, той е подготвил голяма част от романа си.