Така, благодарение на Соня, малката проститутка, Расколников позна накрая истинската свобода. Тази свобода не е надменната свобода. Човек не е Бог. Най-силният съществува, само ако съществува Бог. Да отречеш Бог, означава да отречеш себе си. Да искаш да станеш Бог, означава да искаш да умреш като човек, да искаш да се слееш с космоса, да искаш да бъдеш и да не бъдеш едновременно.
Накратко, между стените на официалния морал съществува свободата да избереш доброто. Тази невръстна свобода предполага възможност да се извърши грях. Може да се извърши зло, но човек се въздържа, защото “е забранено”, защото рискува да го постигне “наказание”, “затвор”, “ад”. Хората, които презират поуките на църковните требници, хората, на които им се повдига от рецептите на духовната кухня, мислителите, силните, те преминават стената. И тогава попадат на територията на вторичната свобода, на финалната свобода. Те вече не вършат добро, за да изпълняват някакво правило, заучено още от детството, вече не се страхуват от злото заради земните или надземните възмездия, те правят добро или зло по своя воля, по свой инстинкт. Едните се вземат за свръхчовеци и си счупват гръбнака още при първите опити. Другите откриват сладостта да правиш добро заради доброто. Това свободно добро, направено не по необходимост, а от чиста любов, неусетно ги отвежда в божието русло и ги спасява.
Расколников ще стигне до божия мир, след като е минал през престъплението. Той направи зло. Прегреши от гордост. Пропиля мира, който му беше отреден. Искаше да разруши човешкото, което носеше в себе си. Повярва, че инстинктът за добрина пръв ще умре в сърцето му, щом премине стената. Ала тъкмо инстинктът за доброто най-здраво издържа изпитанието, терзае го и го навежда към земята за негово благо.
Разкаянието ще изкупи вината, ще купи свободата. В намереното смирение Расколников разбира себе си и разбира Бога, и разбира себе си в Бога и в света. Той е намерил мястото си. Намерил е живота си. “Този, който запази живота си, ще го загуби, а този, който загуби живота си заради мене, ще го намери.” (Евангелие от Матея) Така заключението на Достоевски се слива със словата на Евангелието.
Около Расколников, който е средоточието, ярката червена точка в книгата, гравитират съдбите на други грешници, които като него са пристъпили законите на общия морал и на които ще бъде простено, както и на него. Расколников среща пияницата Мармеладов, съпруг на Катерина Ивановна и баща на Соня, в един мръсен вертеп. Мармеладов е страхливец, дърдорко, който е загубил службата си и пропива всичко, което има. Заложил е и дрехите на жена си. Той се съгласява голямата му дъщеря да проституира, за да печели пари, които той вече няма кураж да печели сам. И той измерва с гнусна похотливост дълбочината на падението си и невъзможността да се възмогне.
“Но за нас ще има милост. Той, милостивият към нас, казва той, този, който всичко е разбрал… Ще съди всички, всички. И когато свърши с всички, ще призове и нас. “Хайде, приближете се, вие, другите, елате, пияници, елате, безсрамници!…” И ние всички ще приближим без никакъв срам… И той ще ни каже: “Свине такива, вашият образ е образът на животно и вие носите неговия печат; но все пак приближете се.” И тогава мъдрите, благоразумните ще се провикнат: “Как така, Господи, и тия там също ли приемате?” И той ще им отговори: “Вие, мъдри, и вие, благоразумни, приемам ги, защото нито един от тях не се смяташе достоен за отвъдното.”
И тъй, изкуплението е за смирените. А Соня, малката проститутка, носи в душата си смирение повече от всеки друг. “Ти също наруши правилото, є казва Расколников, ти също можа да го нарушиш. Ти вдигна ръка срещу себе си, ти съсипа живота си, твоя… (то е едно и също). Ето защо подхожда да вървим заедно, да следваме същия път.”
Но докато Расколников безгранично се гордее, че е разширил пределите на човешкото, малката Соня разбира своето падение и го приема като необходима болест. Тя искрено се привързва към единствения мъж, който не я е презрял. Изпитва към него “неутолимо състрадание”, по израза на Достоевски. И пред тази чистота, запазена в самото средище на греха, пред тази кротка скромност, тежко пада на колене Расколников: