Докато разговаряше с Уентуърт, успя да долови високия шепот на баща си и сестра си. Не успя да дочуе думите, но си представяше какво може да говорят, а по лекия поклон на Уентуърт се досети, че баща й бе благоволил да го поздрави и хвърли бегъл поглед встрани, за да види небрежния реверанс на Елизабет, който, макар и твърде закъснял, несръчен и направен с неохота, все пак беше по-добре от нищо. Ан се почувства окрилена.
След като размениха няколко думи за времето, града и концерта, разговорът им започна да замира, а си бяха казали толкова малко. Ан очакваше, че той ще си тръгне, но Уентуърт продължаваше да стои, сякаш не бързаше да я остави. Скоро капитанът отново събра кураж — усмихна се, погледът му просветна и каза:
— Не съм ви виждал от онзи път в Лайм. Страхувах се, че сте преживели тежък удар и може би това ви се е отразило доста зле.
Тя го увери, че всичко е наред.
— Беше ужасен миг — продължи той — ужасен ден! — Уентуърт прокара ръка пред очите си, сякаш да изтрие болката от този спомен, но след малко се овладя, дори успя да се усмихне и добави: — Все пак този ден доведе до някои важни промени, затова последиците от него вече съвсем не изглеждат страшни, може би дори са били за добро. Когато проявихте достатъчно съобразителност да предположите, че Бенуик е най-подходящият за откриването на лекар, едва ли сте допускали, че той ще бъде толкова силно заинтересуван от нейното оздравяване.
— Не бих могла да предположа, естествено. Но по всичко изглежда, че… Всъщност се надявам да бъдат много щастливи. И двамата са сериозни и с добър характер.
— Така е — каза той, без да я погледне — но според мен с това се свършват и приликите между тях. От все сърце им пожелавам щастие и се радвам на всичко, което би ги извело на пътя към него. От страна на близките си няма да срещнат никакви проблеми, никакви основания за конфликти, придирчивост или забавяне. Семейство Масгроув се държат по обичайния си начин — много мило и с уважение и като грижовни родители се интересуват единствено от щастието на дъщеря си. Всичко това е много, много важно, за да бъдат щастливи, може би по-важно дори от…
Уентуърт замълча с вид на човек, който внезапно си е спомнил нещо и то от такъв характер, че Ан пламна и сведе поглед към земята. Той се прокашля и продължи:
— Не мисля, че това е неравен брак, нито че не си съответстват и по разбирания. Луиза Масгроув е момиче с обичливо сърце и добър характер, а не й липсват и умствени възможности, но капитан Бенуик е нещо съвсем различно. Той е много интелигентен и ерудиран, затова си признавам, че малко се изненадах, като разбрах за чувствата му към нея. Нещата биха изглеждали по съвсем друг начин, ако, в резултат на своята признателност, го бе обикнала първо тя, след което той да повярва в любовта й и да се научи да я обича. Но няма причини да мисля, че е станало точно така. Напротив, като че ли чувството у него е възникнало съвсем спонтанно и непреднамерено — ето кое ме изненадва в цялата история. Човек като него, поставен в такова положение, с наранено, кървящо, почти съкрушено сърце! Фани Харвил далеч превъзхождаше Луиза и той наистина я обичаше дълбоко. Един мъж не може да забрави лесно любовта си към такава жена! Не може или поне не би трябвало.
Той не продължи да развива мисълта си, тъй като внезапно се сети, че приятелят му се е възстановил, благодарение именно на тази нова любов, а може би си спомни и нещо друго. Въпреки вълнението в гласа му, многогласната шумотевица в стаята, непрекъснатото затръшване на вратата и неспирната глъчка на движещите се около тях хора, Ан успя да долови всяка дума. Тя беше смаяна, трогната, смутена, дишането й се учести и в душата й се бореха хиляди чувства. Беше й невъзможно да говори на такава тема, но знаеше, че трябва да каже нещо и без да бе имала намерение да променя коренно темата, направи сериозно отклонение, като каза:
— Вие останахте доста време в Лайм, нали?
— Около две седмици. Не можех да си тръгна, без да съм сигурен, че Луиза е по-добре. Усещах прекалено силно вината си и не можех да бъда спокоен. Всичко стана заради мен, само заради мен. Тя нямаше да упорства толкова, ако не се бях оказал слаб. Местността около Лайм е много живописна, правех дълги разходки и колкото повече я разглеждах, толкова повече се изпълвах с възхита от красотата й.
— Много бих искала пак да отида в Лайм — каза Ан.
— Така ли? Никога не бих допуснал, че Лайм може да събуди подобно желание у вас. Ужасът и мъката, които преживяхте там, безсилието на разума и съсипването на толкова нерви! Мислех, че последните ви спомени за това място ще оставят у вас единствено чувство на огромна горчивина.