– Престани да се размотаваш, глупава Женска – изръмжа той. – Тук си за да се биеш, а не да подскачаш като пощръкляла кобилка. – Но от запъхтения начин, по който го каза, ме осени неочаквана идея. Тежкият нагръдник явно спъваше движенията му и необходимостта да ме гони го изморяваше по-бързо, отколкото бе очаквал.
При поредната му атака го оставих да ме приближи на милиметри, преди да се хвърля встрани. Тренировките с торбите камъни под ръководството на Делф действително се отплащаха. Чувствах се лека и пъргава. И силна, дори без Дестин.
Нон се отпусна на коляно да си поеме дъх и аз използвах възможността, за да забия върха на ботуша си в задника му, запращайки го по лице в прахта.
– Браво, Вега Джейн! – изкрещя Делф.
Когато Нон успя да се изправи, видях, че е изпаднал почти в амок, а на устата му е избила пяна. Ако очите му можеха да ме наранят, вероятно щях да съм разкъсана на хиляди парченца. Но както и при Клетъс Луун, вече имах план. Явно притежавах способността да запазвам присъствие на духа и да променям тактиката си според хода на битката.
Нон продължаваше да ме преследва, а аз да му убягвам на косъм. Веднъж проявих прекалена самоувереност и той успя да ме цапардоса с опакото на ръката си. Отхвръкнах на метър във въздуха и ми се стори, че усещам как мозъкът се блъска в стените на черепа. Кожата над лявото ми око се цепна, а устата ми се изпълни с вкус на кръв. Когато се приземих, успях да се претърколя встрани миг преди той да забие сгънатия си лакът отгоре ми, точно както в демонстрацията на Делф. Вместо да срещне шията ми, кокалестата му ръка удари твърдата, утъпкана земя и той се просна по корем, виейки от болка. Този път вече не му позволих да стане.
Пъхнах длани в отвора на нагръдника около врата му и дръпнах нагоре с всичка сила. Той се измъкна наполовина и се получи тъкмо онова, което целях. Ръцете му се оказаха блокирани, вдигнати безпомощно във въздуха, а главата му се заклещи вътре, така че не можеше да вижда. Подскочих с двата крака и се стоварих върху гърба на бронята. Макар да бях много по-дребна от него, ударът се получи силен. Сега лицето на Нон се блъсна вече не в пръстта, а в далеч по-твърдия метал. Направих това още четири пъти, докато вътре нещо изпука и той изпищя.
Тогава се дръпнах, сграбчих нагръдника и като го изхлузих напълно, го праснах с него по главата. Чу се звук като от пъпеш, падащ отвисоко, и Нон замря неподвижно.
Сайлъс се притече да провери състоянието му и махна на Знахарите да дойдат. Аз стоях отстрани и дишах на пресекулки, с подуто и разкървавено от неговия юмрук лице и с крака, почти изтръпнали от блъскането по метала. Докато Знахарите си вършеха работата, реферът погледна нагръдника, после мен и накрая се почеса по брадичката с думите:
– Ще трябва да проверя в правилника. Както ви предупредих, не можете да използвате това тук като оръжие.
– Той не може да го използва – изтърсих, без да мисля. – Сам си е решил да го носи. Какво съм виновна, че е толкова глупав да ме остави да му го взема и да го обърна срещу него?
– Хммм – рече колебливо старчето.
– Женската има право – обади се нечий глас.
И двамата се обърнахме и видяхме, че Тансий се е приближил.
– Вега е права, Сайлъс – повтори той. – Разбира се, свободен си да провериш. Раздел дванайсет, буква Н от Правилника за бойното поведение при Дуелумите. „Всичко, което участникът носи със себе си на арената, може законно да бъде използвано срещу него от противника.“ С други думи, подобно решение е изцяло на негов риск. – Той погледна проснатия на земята Нон. – Бих казал, че настоящият случай е уместна илюстрация.
– Напълно вярно, Тансий – съгласи се Сайлъс. – Не се налага никаква проверка. Твоето познаване на правилата е много по-задълбочено от моето – добави, гледайки на половин метър встрани от достолепния Уъг. Мина ми през ум, че биха могли да подбират и по-млади рефери или поне такива, които виждат добре.
После ме улови за китката и я вдигна високо в знак на победа.
Гледах като вцепенена, докато шестима Уъгове натовариха стенещия Нон върху носилка и го отнесоха. Надявах се да го настанят в Приюта, където никой повече да не го посети. Когато Сайлъс пусна ръката ми, останах неподвижна, докато Тансий не постави длан върху рамото ми, изваждайки ме от унеса.