Все пак успя няколко пъти да ме удари с тила си по лицето, докато започнах да се опасявам, че ще припадна. Стори ми се, че чух как скулата ми пропуква, а здравото ми око също се поду и затвори. Въпреки това нямах никакво намерение да пускам този Уъг.
Целта ми бе да притисна кръвоносните съдове на шията му, осигуряващи притока на кръв към главата. Скоро съпротивата му отслабна, а клепките на арогантните му очи потрепнаха веднъж, два пъти и се затвориха. Пуснах го и се изправих. Доджсън остана на място, неподвижен и безчувствен.
Бях успяла да приложа в пълна мярка малката тактика, научена от книгата, която бях задигнала от Болницата. Противникът ми щеше да се свести скоро, без никакви други увреждания освен наранената си гордост заради това, че е загубил от една презряна Женска. Реферът приближи, провери състоянието му и после вдигна ръката ми в знак на победа.
Докато стоях така, подута и разкървавена, с ръка високо над главата си, видях, че Ракспорт отново ме гледа. По разстроеното му изражение можех да отгатна, че също е загубил залога си. Е, грешката си беше негова. Всеки здравомислещ Уъг би следвало да се досети, че щом мога да се справя с грамадния Нон, надути фукльовци като Доджсън трудно ще ми се опрат. Но полът ми замъгляваше разума на мнозина. Нима бе възможно една Женска да бие Мъжки, при това неведнъж, не дваж, а цели три пъти? Можех да прочета тези мисли в неговите малки, тревожни очи. Не казах нищо, само го гледах вторачено, както бях сторила с Дюк в началото на мача. Избърсах с показалец малко кръв от лицето си и го насочих към него, при което той нададе кух, нервен смях и си тръгна.
Тогава се обърнах към Кроун. Не се усмихнах. Не промълвих и дума. Само го гледах. После отново му показах пет пъти петте си разтворените пръста и посочих към себе си.
Лицето му се изпълни с омраза и той се отдалечи, разбутвайки тълпата, като остави безценния си Доджсън да се въргаля в прахта.
Толкова за протежетата.
След този кръг щяха да останат едва четирима претенденти за титлата. А след другия – само двама. Аз възнамерявах да бъда един от тях. А накрая да остана и сама на върха. Никога не бях печелила нещо в живота си. Сега бях решена да стана шампион – да спечеля Дуелума.
Погледнах към официалната трибуна, но видях само неколцина членове на Съвета да седят на нея. Тансий го нямаше, нито Джон и Моригон, които вече бяха неразделни.
Край будките за залагания се тълпяха Уъгове. Щастливите и унили физиономии сред залагащите бяха разделени приблизително наполовина, което предвещаваше, че днес печалбите на Личис Макгий и Роман Пикус ще са доста скромни.
Поех безцелно по Главната улица – разполагах с време в излишък и се чудех какво да го правя. Работата в Комините бе спряна заради турнира, а беше едва ранен следобед.
Докато минавах край един бар, отвътре със заваляща се походка излезе Тадеус Кичън, примлясквайки така, сякаш не би отказал още чашка-две Огнена вода.
– Да не са те пуснали в отпуск от Стената? – попитах.
Той ме погледна накриво и веднага разбрах, че нещо не е наред.
– Уволниха ни – отвърна с хлъцване. – Хенри и мен, благодарение на теб.
– Благодарение на мен? – повдигнах учудено вежди.
– Зарад трупите, дето паднаха и пребиха... хлъц... оня Уъг, как му беше името...
– Дъф. И не съм виновна аз за злополуката. Металната лента се е скъсала заради вашите недомислици. Кой ви уволни впрочем?
Лицето му почервеня от гняв, сякаш едва сега виждаше ясно коя съм.
– Брат ти, ето кой. – И се уригна.
– Джон? Но нали тъкмо той е променил конструкцията?
– Естествено, че той. На какво значение има това за важен господинчо... хлъц... като него? А мен кучета ме яли, нищо че трябва да храня семейство.
– Съжалявам – казах, което не беше напълно вярно. – Но ти винаги можеш да си намериш друга работа, докато Дъф изгуби краката си.
Кичън се позаклати леко и се опря с ръка на стената.
– Мога, така ли? Интересно как ще стане с лошата препоръка, която малкият подлец ми даде.
– Брат ми ви е уволнил, защото сте изработили нещо некачествено – рекох ядосано. – Сигурна съм, че след като е открил какво е станало, е бил бесен на себе си и си го е изкарал на вас с Хенри. Не казвам, че е справедливо, но това още не го прави подлец.
Кичън се доближи плътно до мен, така че усетих с пълна сила дъха на Огнена вода.
– Той ни уволни, Женска, защото послушахме твоите думи и спряхме да пробиваме повече дупки в прехвалените ти ленти. Щом откри това, ни каза да си вдигаме чукалата. Не че дава и пет пари за оня Дъ...Дъ... какъв беше там. Ето защо пак твърдя, че е подлец.