Не казах нищо, защото не знаех какво да кажа. Кичън явно прие мълчанието ми за съгласие, защото се уригна отново и продължи:
– Истинско леке за фамилията Джейн, това е той. – После се заклати леко и фокусира поглед върху мен, при което върху лицето му се разля глупава усмивка. – Виж, ти си друго. Дори ще заложа монета-две на теб на следващия кръг, тъй че... хлъц... не ме разочаровай, миличка. Хайде сега, остани си със здраве.
И той заплете нозе по улицата, оставяйки ме да размишлявам върху думите му. Размишленията ми обаче скоро бяха прекъснати от нечии стъпки. Обърнах се и видях цяла групичка Уъгове. Напред вървеше Роман Пикус, с кисела физиономия. Следваха го Клетъс Луун, Ран Дигби с превързания си нос и накрая Нон, с омотаната си в бинтове глава. Те ме обградиха в полукръг, въоръжени до зъби с морти и ножове.
– А, здравей, Роман – рекох. – Ако си дошъл за съвет, то престани да залагаш парите си срещу мен.
Дигби, както можеше да се очаква, цвръкна струйка Пушливо биле към ботуша ми, но не улучи. Клетъс изсъска. Нон изръмжа. Единствено Роман продължи да ме гледа втренчено.
– Имам въпрос към теб, Вега – каза накрая.
– Е, не ме дръж в напрежение – усмихнах се в отговор.
– Ето как стоят нещата. Това е едва първият ти Дуелум, а ти победи трима Мъжки, при това след като едва не загуби от Клетъс, който е чудесен Уъг, но е далеч под класата на Нон, или дори на онзи момък, срещу който се би днес. – Той потри мазната си брадичка с длан. – Кажи ми, как става това?
– Явно се уча бързо и съм станала по-добра.
– И по-силна. И по-бърза. И какво ли не още. Нон ми сподели, че неотдавна в Приюта си го пратила в безсъзнание с един удар. И си оставила вдлъбнатина в металната му броня.
Погледнах към гиганта, който буквално ме разкъсваше с очи изпод бинтовете си.
– Значи просто не му върви в двубоите срещу мен.
Клетъс изсумтя презрително, което ме накара да се обърна към него.
– Ако искаш да се пробваш още веднъж, Клетъс, нямам проблем с това. – Направих леко движение, сякаш се канех да го ударя, а той политна и падна по задник на паважа.
Дигби се изсмя високо, преди да се усети и да се изплюе още веднъж по посока на обувката ми, пак неуспешно. Клетъс побърза да се изправи на крака, почервенял като варен рак. Роман продължаваше да ме гледа в упор.
– Все по-любопитни и по-любопитни неща – рече, търкайки брадичка толкова силно, че се притесних да не смъкне кожата си. – Май ще трябва да се обърна към Съвета. Недопустимо е едни участници в Дуелума да имат нечестно преимущество пред други.
– Напълно съм съгласна. Затова нека следващият Уъг, който е два пъти по-тежък от мен и има бицепси колкото бедрата ми, да се бие само с една ръка.
– Не схващаш идеята, Вега.
– Тогава защо не я обясниш по начин, подходящ за слабия ми ум?
– Мисля, че си служиш с измама – отсече той. – И не само аз съм на това мнение. Как иначе, обясни ми, една Женска ще бие Уъг като Нон?
Фактът, че бях победила всичките си опоненти без помощта на специалните си средства, накара лицето ми да пламне от негодувание.
– Много просто – отвърнах. – Забравихте ли, че използвах собствения метален нагръдник на този Кретски задник тук – посочих към Нон, – за да му пукна главата? Защо ми е да си служа с трикове, след като самият той е толкова глупав, че да тича нагоре-надолу с него, докато остане без дъх, и накрая ми позволи да правя с него каквото си ща?
Всички замлъкнаха след тази разгорещена тирада. Кръвта бавно се отцеди от лицето на Нон. Клетъс отстъпи крачка назад, също и Ран Дигби. Роман изруга тихо, хвърли гневен поглед наоколо и последва примера им.
– Не искам да те засегна, Нон, а само да ти дам съвет. Моля да ме извиниш, ако съм те обидила. Просто не ми е приятно да ме наричат измамница. Сигурна съм, че и ти няма да се зарадваш, ако някой ти хвърли подобно обвинение.
Гневът ми бе искрен, защото действително бях спечелила честно и почтено и Нон явно го разбра. Кимна кратко, обърна се и се отдалечи. При вида на това значително отслабване в редиците си, Клетъс и Дигби също се почувстваха излишни и скоро гърбовете им се изгубиха зад ъгъла.
– И все пак продължавам да твърдя, че мамиш – рече Роман.
– Тогава обърни се към Съвета. Между другото, на следващия кръг ще дойда да заложа при теб. Защо само Личис Макгий да ми изплаща печалбите?
– Доста си сигурна, че ще победиш.
– Ако аз самата не вярвам в себе си, кой друг?