Приключила и с тази задача, забързах към следващата си цел. Приютът.
QUADRAGINTA SEX
ЕДНА СПЕЦИАЛНА ВЕЧЕР
Пристигнах в Приюта и след като оставих Хари Две да чака отвън, поговорих с една Сестра, която срещнах в коридора. Мушнах в ръката и монета и й обясних какво искам от нея. Както и предполагах, Делф седеше край леглото на баща си. Щом отворих вратата, той вдигна очи.
– Вега Джейн? Какво правиш отново тук?
– Уредих Сестра, която да се грижи за татко ти.
– Че защо му е притрябвала?
– Слушай, Делф, кога за последен път си се хранил като хората?
Пристъпих напред под мистериозната светлина, обляла стаята, и видях как очите му се разширяват от удивление. Чак леко настръхнах и усетих, че се хиля като глупав Младок.
– Вега Джейн, какво си направила със себе си?
– Ами... просто малко се поизлъсках.
Той се изправи и ме доближи.
– Така ли го наричаш?
– А ти как би го нарекъл, Делф? – попитах и веднага съжалих. Той не очакваше подобен въпрос и взе да се почесва смутено.
– Не знам как, но наистина изглеждаш доста... лъскава – изтърси накрая, като почервеня до ушите.
Усмихнах се.
– Тук съм, за да те изведа на вечеря.
– Какво?
– Обзалагам се, че цял ден не си сложил и хапка в уста. Права ли съм?
Той понечи да отвърне нещо, но после поклати глава, хвърляйки поглед към Дъф.
– Не знам, Вега Джейн, просто не знам. А какво ще правим с татко?
– Нали тъкмо затова идва Сестрата.
– Но ти си толкова... издокарана, докато аз... виж ме само. – Той обходи с поглед прашните си работни дрехи.
– Мисля, че видът ти си е напълно наред – улових го под ръка аз. – Решила съм тази вечер да похапна на свястно място и държа да ме придружиш.
– И какъв е поводът? – усмихна се внезапно той.
Реших да му кажа направо.
– Днес е рожденият ми ден. Ставам на петнайсет Сесии, Делф.
– Наистина? Но аз... не съм ти приготвил нищо. Искам да кажа, не знаех...
– Не е и нужно. Единственото, което искам от теб, е да приемеш поканата ми да отпразнуваме годишнината от моята поява в Горчилище.
След още малко суетене около баща си, но видимо успокоен от появата на Сестрата, на която бях платила, той най-сетне склони и ние поехме към центъра, следвани на крачка разстояние от Хари Две.
Уъговете се обръщаха подире ни, докато вървяхме по Главната улица. Бяхме лика-прилика – високият, едър Делф и аз, потропваща на токчетата си до него. Дрехите му не бяха нови като моите, но на излизане от Приюта бе поспрял да измие лицето и ръцете си, а и сега час по час плюнчеше пръсти и приглаждаше щръкналия си перчем.
– Отдавна се каня да се подстрижа – обясни ми смутено, – но все не намирам време.
Този път масата ни беше не в дъното, а до самата витрина на ресторанта. Всеки път, щом се озърнех, забелязвах околните Уъгове да ме зяпат. Женските им изглеждаха раздразнени от това и постоянно ги ловяха под брадичките, привличайки вниманието им към себе си.
– Струва ми се, че всички те наблюдават, Вега – отбеляза Делф. – Особено Мъжките.
– Скоро ще им мине. Просто не са ме виждали в рокля. Нали знаеш, като на свинче звънче.
Той примига с очи.
– Какво ти свинче, Вега? Чуваш ли се какво говориш? Та ти си... ти си... – Той си пое пресекливо дъх. – Ти си прекрасна!
И в следващия миг така се изчерви, че се уплаших да не се е задавил.
– Благодаря ти, Делф – сведох трогнато очи. Единствените Уъгове в живота ми, които ме бяха наричали красива, бяха дядо, баба и родителите ми, а и аз винаги бях мислила, че го правят по задължение.
Поръчахме си великолепна вечеря, а след нея, когато вече ми се струваше, че не мога да поема и хапка, последва парче торта, съпроводено с пожеланията на Делф по случай рождения ми ден.
– Толкова съм щастлива – казах. – Толкова съм щастлива да бъда тук с теб.
Накрая въпреки бурните му протести успях да платя сметката.
– Но това е твой празник, Вега – възрази той. – Аз трябва да ти подаря нещо, а не ти на мен.
– Ти вече ми подари.
– Не, не съм.
Пресегнах се и улових ръката му.
– Подари ми удоволствието от своята компания в този специален ден.
Той се усмихна свенливо и също стисна моята.
– Аз също не бих искал да съм никъде другаде, Вега Джейн. – После замлъкна и брадичката му потрепери. – Освен може би при татко.
– Знам – казах тихо.