Хвърлих му озадачен поглед, тръпнеща от надигналата се в мен тревога. Той бързо затвори вратата зад себе си.
– Какви са тези твари, Джон? – попитах, смръщвайки лице от отвращение.
– Много от съществата, срещу които ще се изправим, са страшни, но това не означава, че не бива да учим за тях. Всъщност колкото повече знаем, толкова по-подготвени ще бъдем.
– Просто не искам да затъваш в неща, които могат да те... погълнат.
– Бъди спокойна, Вега, напълно съм способен да се справя.
Преглътнах и най-сетне изрекох онова, заради което бях дошла:
– Джон, не си ли мислил да се върнеш да живееш при мен? В стария ни дом? Бихме могли да...
Но той вече поклащаше глава.
– Невъзможно. Горчилище се нуждае от мен в настоящата ми роля. Моригон ме уверява, че съм абсолютно незаменим.
Всички надежди, които таях у себе си, се разсеяха яко дим. Преди да успея да кажа нещо, Джон забързано продължи:
– Но ти не бива да оставаш тук. Моригон няма да се зарадва, ако те завари. Тя трябваше да излезе да се срещне с Тансий, но скоро ще се върне.
– Не се и съмнявам. Какво друго ти е разправяла за мен? Освен че съм я предала?
– Всъщност нищо особено.
Сега пред мен отново бе Джон Младокът, но с една значителна разлика. Той лъжеше. При това неумело, защото нямаше опит. За разлика от мен.
– Случайно да ти е споменала, че се бихме? – Той взе да примигва на парцали. – Че разби прозореца ми и после изчезна? – Мигането му се ускори. Посочих с пръст затворената врата зад него. – Какви бяха онези същества по стените ти?
– Просто неща, за които уча.
– Изглеждаха противни и зли. Това ли иска да учиш Моригон?
– Заниманията ми не ти влизат в работата – рече предизвикателно той.
– Смяташ ли, че родителите ни биха ги одобрили?
– Тях вече ги няма. А аз трябва да продължавам напред. Колкото повече знам, толкова по-добре.
– Питал ли си се защо Моригон ти тъпче главата с подобни познания? Смяташ ли, че наистина е заради общото благо?
Оставих тишината да натегне. Исках той наистина да осмисли думите ми.
– Ти... още не си отпаднала от Дуелума.
– Да, така е. Учудена съм, че изобщо те интересува.
– Надявам се... да го спечелиш.
– Благодаря ти.
– А сега трябва да си вървиш.
Бръкнах в джоба си, извадих красиво увития пакет и му го подадох.
– Честит тринайсети рожден ден, Джон.
Лицето му показа известна изненада. С брат ми бяхме родени в един и същи ден, с две Сесии разлика. Той ме погледна виновно.
– Но това означава, че... напълно съм забравил...
– Няма нищо. Сам каза, че си много зает. – Бях благодарна да видя, че под тази черупка, която се втвърдяваше с всеки изминал ден, все още е останало нещо от предишния Джон. Но докога ли? – Хайде, отвори го.
Пръстите му разкъсаха луксозната опаковка. Вътре имаше празен дневник.
– Чел си толкова много книги, че ми се стори безсмислено да ти подарявам поредната. Но реших, че тъй като си много умен, няма да е зле сам да напишеш една.
В очите му напираха сълзи. Ние едновременно протегнахме ръце един към друг и се прегърнахме. Притиснах го с всички сили към себе си и той стори същото.
– Обичам те, Джон.
– А сега най-добре да вървиш – рече притеснено той.
– Да, май си прав – кимнах. И си тръгнах.
На излизане от красивата къща на Моригон се запитах дали някога ще видя брат си отново. Честно казано, бях дошла, за да проверя дали ще склони да напусне Горчилище заедно с мен. Но явно не било писано. А след като и Делф вече не можеше да тръгне, оставах само аз.
Щях да избягам през Мочурището сама.
QUADRAGINTA SEPTUM
УДАР ОТ НИЩОТО
Следващият кръг на Дуелума изправяше един срещу друг последните четирима участници. Жребият бе определил за мой противник Тед Ракспорт. Пристигнах на арената рано, облечена в другия си кат стари дрехи. Залозите този път показваха, че леко изпреварвам Тед като фаворит. Наминах край будката на Роман Пикус и заложих две монети на себе си. Той само изръмжа и тикна билетчето в ръката ми.
– Как върви патрулирането, Роман? – подхвърлих. – Не съм срещала много Жандарми напоследък.
– Не че ти е работа, Женска, но патрулираме редовно. – Той подуши въздуха. – Каква е тая миризма? – попита озадачено.
– Лавандула и орлов нокът. Ако ти харесва ароматът, можеш да си го купиш от „Хубавите рокли“, на Главната улица.
– Ти да не си се чалнала? „Хубавите рокли“? Как си представяш, че ще си подам дори носа там?