Когато наближих „Хубавите рокли“, заварих Дарла Гън да стои пред вратата на магазина. Пълното и пребледняло лице ясно говореше, че знае какво се е случило. И че е изпълнена със страх за мен – следващата жертва на Лейдън-Тош, убиеца.
Щом се прибрах у дома, свалих наметката си и се изпънах върху леглото. Хари Две скочи до мен и положи глава върху гърдите ми, сякаш усещаше, че нещо не е съвсем наред. Погладих козината му и се замислих за предстоящото изпитание. Предстояха ми цели три дни очакване, което само по себе си бе истинско мъчение. Бих предпочела да изляза на арената още сега и да приключа с всичко.
Не помнех Лейдън-Тош да е участвал в турнирите преди. В главата ми нахлуха като рояк всички истории за избитото му семейство, за нещастника, опитал да се качи на втория етаж в Комините. Въпреки наперените си приказки пред Роман сега далеч не се чувствах преизпълнена с храброст. Бях видяла израза в очите на Лейдън-Тош. Още с нанасянето на удара той знаеше, че е убил бедния Тилт. И най-страшното беше, че това сякаш изобщо не го вълнуваше. Откъде изобщо се бе взел този Уъг?
Станах и си повторих въпроса отново. Но това не беше просто въпрос. В него може би се съдържаше и отговорът. И аз знаех точно на кого да го задам.
Разполагах с три дни, за да открия пътя към победата. И не възнамерявах да ги пилея напразно.
На следващата сутрин подраних за работа в Комините с цели двайсет минути – нещо необичайно за мен. Но времената също бяха необичайни. И аз имах основателна причина за своята пунктуалност.
– Добро утро, Домитар – поздравих сериозно началника си от вратата на офиса.
Той така се стресна, че подскочи на стола и прекатури шишенцето с мастило „Куик и Стивънсън“ върху бюрото си.
– Да те вземат мътните, Вега, инфаркт ли искаш да ми докараш?
– Ни най-малко. Само да ти задам един въпрос.
– И какъв по-точно? – изгледа ме подозрително той.
– Откъде се е взел Лейдън-Тош?
Питането ми явно го изненада. Той стана и заобиколи бюрото.
– Подобен интерес навярно е породен от предстоящия ти двубой?
– Донякъде. А и защото го видях да убива Нютън Тилт с един удар.
– Знам – промълви Домитар, свеждайки глава. – Ужасна загуба. Семейство Тилт са чудесни Уъгове. Кой би могъл да очаква...
Позволих си да вляза по-навътре в офиса и да приседна върху един шкаф.
– Изглеждаш различна, Вега – отбеляза той.
– Да, разхубавила съм се. И тъй, какво за Лейдън-Тош?
Домитар пристъпи по-близо до мен и видях, че очите му не са зачервени. Бяха бистри и чисти и от него не се носеше мирис на Огнена вода.
– Малко е сложно.
– Защо? – попитах изненадано. – Не е ли ясно откъде произхождат всички Уъгове?
– В повечето случаи, да. Но не и в неговия.
– Как така?
– Работата е там, че аз го наследих.
– Искаш да кажеш, че си го заварил още при постъпването си в Комините?
– Именно.
– Тогава откъде-накъде ще се състезава в Дуелума, след като възрастовата граница е двайсет и четири Сесии?
– Основателен въпрос, но се боя, че ще трябва да го отнесеш към Съвета.
– До кого – до Тансий? Моригон? Или Кроун?
– Положително до един от тях – отвърна той, избягвайки да срещне погледа ми.
– Кой от тримата?
– Е, тук вече ме хвана натясно.
– Мнозина Уъгове дойдоха да ме посъветват да не се бия срещу Лейдън-Тош.
Домитар седна на стола си и потропа по бюрото с пръсти.
– Чувам, че Ракспорт се прострелял в крака. Любопитно.
– Защо? – повдигнах вежди. – Той търгува с морти. Случват се инциденти.
– И все пак в бизнеса е вече от пет Сесии, а досега не се беше прострелвал.
– Искаш да кажеш, че го е направил, за да може аз да се изправя срещу Лейдън-Тош в последния кръг?
– Значи все пак си мислила по въпроса.
– Напоследък само това правя.
– Истината е, че ти си създаде доста врагове. И сега дойде време за разплата. – Той се поколеба, но после ме погледна, сякаш взел решение. – Макар да не съм в Съвета, дочух едно-друго за положението, в което се намираш.
– Значи си наясно, че трябва да се бия?
– Да. Както и че си загубила доскорошния си съюзник.
– Моригон – кимнах. – И тя като Лейдън-Тош има своите тайнствени страни.
– Не бих го отрекъл.
– Помежду ни се случиха някои неприятни неща.
– Пази се, Вега. Тя е опасен враг.
– Как да победя Лейдън-Тош, Домитар? Затова съм тук. Трябва да ми кажеш, иначе се боя, че ще загина на онази арена.
Домитар отвърна лице за секунда. Когато ме погледна отново, то бе обзето от странно изражение.