– Смятам, че вече знаеш как да го победиш, Вега.
– Нима? И защо смяташ така?
– Защото си го правила и преди.
QUADRAGINTA OCTO
ПРАХ ПРИ ПРАХТА
Този ден работата ми в Комините вървеше мудно. Изпълнявах съвестно задълженията си по довършването на металните ленти. Пробивах отвори на съответните места – без да правя допълнителни, заглаждах ръбовете, щамповах инициалите си. После поемах следващата лента, и следващата, и следващата. Но умът ми беше другаде.
Домитар каза, че съм го правила и преди. Дали имаше предвид, че съм побеждавала Лейдън-Тош? Но как бе възможно това?
През обедната почивка не отидох в общата стая заедно с останалите. Атмосферата бе тягостна, защото всички оплаквахме загубата на Нютън Тилт, но аз нямах желание да седя с тях и да обсъждам смъртта му. Бездруго скоро щях да се изправя срещу неговия убиец.
Вместо това отидох и седнах на мраморните стъпала, водещи към втория етаж – точно там, където преди стоеше на пост Лейдън-Тош. Може би се надявах, че мястото по някакъв начин ще навее на бедния ми мозък мисли, които ще ме отведат по-близо до отговора.
След работа взех Хари Две, който ме чакаше отвън, и се прибрах у дома. Похапнах, преоблякох се в синята си рокля и обувките на токчета и излязох отново. Но тази вечер не за развлечение. Цяло Горчилище се стичаше към Светия парцел, за да си вземе последно сбогом с Нютън Тилт.
Не бях идвала тук от погребението на баба си Калиопа. Вярно, мястото бе спокойно и уединено, но не и приятно. А в Горчилище имаше достатъчно несрета, за да я увеличаваш още повече, като бродиш сред кости и мъртъвци. Минах през ръждивите железни порти с изобразена върху тях Женска с Младок на ръце. Уъговете вече бяха започнали да се събират край прясно изкопания гроб.
Когато приближих, видях дългия, прост дървен ковчег, съдържащ останките на Тилт. Той имаше трима братя и една сестра, които, редом с родителите му, ридаеха отстрани. Всички присъстващи Уъгове постоянно бършеха очи, защото Нютън бе весел и добър момък, незаслужаващ подобна участ.
В предните редици забелязах Моригон, седнала на стол, а до нея прав, стоеше Тансий. За разлика от обикновено, тя бе облечена в черна рокля. Мина ми през ум, че този цвят и отива повече от бялото. Порази ме дълбоката скръб, изписана върху лицето й. То бе прорязано от нови бръчки, които я състаряваха до неузнаваемост, и по него постоянно се стичаха сълзи, които тя безуспешно се опитваше да скрие. Тялото и час по час се разтърсваше от ридания. Тансий бе положил едра ръка върху рамото й и тихо и нашепваше успокоителни думи, които не можех да чуя. Все по-любопитни и по-любопитни неща, както се бе изразил веднъж Роман Пикус. Какво ли още криеха тези двама Уъгове, облечени с толкова власт? А аз дори не бих предположила, че тя знае кой е Нютън Тилт.
Обърнах се тъкмо навреме, за да зърна бледото лице, надничащо от прозореца на спрялата недалеч карета.
Джон. Щом видя, че го гледам, той веднага се скри зад плюшените пердета.
Защо ли не беше излязъл? Продължих да се оглеждам и ми направи впечатление очебийното отсъствие на още един Уъг. Лейдън-Тош не се забелязваше никъде. Запитах се дали срещу него не са повдигнати обвинения. Защото той чисто и просто бе извършил престъпление. Можеше лесно да победи бедния Тилт и без да го убива. Това беше преднамерено злодеяние, но може би правилата на Дуелума освобождаваха противниците от всякаква отговорност. Ако беше така, положително трябваше да бъдат променени.
Злината си е злина, независимо при какви обстоятелства е извършена.
Но надали някой тук задълбаваше дотолкова в моралната страна на нещата.
С изненада видях, че по пътеката се задава Делф. Той все още накуцваше и държеше странно ръката си, но състоянието му се подобряваше с всеки изминал ден. По-учудващото бе, че до него вървеше Дъф, с новите си протези и патерица под дясната мишница. Той явно бързо привикваше с тях и гледайки контузения син и безкракия баща, бе трудно да се каже кой кого подкрепя, защото двамата се бяха уловили един друг през кръста.
Отидох да ги пресрещна и прегърнах първо Дъф, като го целунах по бузата, а после и Делф, който ми се стори необичайно чист и спретнат. Допуснах, че е използвал част от печалбата си на залаганията, за да си купи нови дрехи от магазина за мъжко облекло до сладкарницата на Хърман Хелвит.
– Чух за служебната победа, Вега Джейн – каза сериозно Делф. – Но се налага да поговорим за следващия ти двубой.
Дадох му знак да мълчи, защото тъкмо в този момент Езекил излезе пред множеството, като бяла лястовица сред тъмно море. Той произнесе на висок глас молитва, а после и още една. Всички пяхме заедно, след което тялото на Нютън Тилт, славния млад Уъг, покосен в разцвета на силите си, бе предадено на пръстта.