– Някои казват, че е роден на границата на Мочурището и майка му била ухапана от Фрек точно преди раждането.
– Фрек? Но тяхното ухапване не води ли до лудост?
– Да. И според разказите родилката действително изгубила разсъдъка си и умряла.
– Не се ли знае със сигурност?
– Някои фамилии Уъгове живеят, как да кажа, извън руслото на обичайното ни ежедневие, Вега. Никога не се появяват из селото и ние не ги виждаме. Водят изолирано съществуване. Смята се, че Лейдън-Тош е отгледан от такова семейство. А после е постъпил на работа в Комините.
– Да охранява забранения втори етаж.
– Именно. – Той направи пауза, после ме стрелна с поглед и добави: – Знаеш ли, малко ме учудваш.
– Защо?
– Не питаш защо вторият етаж е забранен.
Мислено се изругах за тази грешка. Не бях попитала, защото чудесно знаех причината. Там имаше безброй неща, способни да те убият.
– Задавала съм много въпроси из селото, но никога не съм получавала задоволителни отговори. Предполагам, че просто съм се уморила да питам.
Той кимна и продължи да се разхожда напред-назад.
– Разбирам, че с Моригон неведнъж сте водили разговори. Доста остри при това.
– Ако тя твърди така, няма да го отрека.
Той седна и постави длани върху едрите си колене.
– Смяташ ли, че е зла?
– Не. Сигурна съм, че е зла. А вие как смятате?
– Историята й е интересна. Безупречно семейство. Добро възпитание. Блестящ успех в Обучението.
– Също така има купища книги. За разлика от повечето Уъгове.
– Напълно вярно.
– И къщата и вероятно е най-красивата в цяло Горчилище.
– Без никакво съмнение.
– А нещата, които умее да прави? Откъде ги е научила?
Той помълча и ми отправи поглед, толкова остър, че ми се стори, че ще ме пореже.
– Искаш да кажеш, нещата, които ти също умееш да правиш?
– Откъде бихте могли да...
Той махна небрежно с ръка.
– Всеки Уъг си има своята работа, Вега. Моята работа е да съм в течение с всичко, което се случва в селото. Затова гледам да не изоставам от събитията. И знам, че силите, с което е надарена Моригон, напоследък се проявяват и в теб. Но с една основна разлика.
– Каква?
– Много по-големи са.
Отвърнах се от проницателните му очи.
– Тя поне има представа какво върши. А аз не.
– Напротив, имаш. Помниш ли, когато искаха да отсекат Дървото ти?
– Да, и какво?
– Живите дървета, естествено, не се вкаменяват – отвърна спокойно той. – Но аз бях сигурен, че подобно обяснение ще е достатъчно за Нон и другарите му.
– Значи вие сте го втвърдили, за да го защитите? – попитах удивено.
– Не, не съм, защото не разполагам със способностите да го сторя. Ти, Вега, ти защити своето Дърво.
– Но как?
– Просто като пожела то да оцелее. Видях го изписано върху лицето ти и лесно можех да отгатна какво се случва в душата ти. Така твоето любимо Дърво стана твърдо като скала. И наистина оцеля.
Бавно осмислях казаното.
– А дядо ми? – попитах след минута.
– Мисля, че и сама знаеш. Това се предава от поколение на поколение, но с течение на времето сякаш постепенно отслабва и вече само малцина го притежават.
– Но какво е то, Тансий?
– Сила, Вега. А силата е интересно нещо. Може да изглежда съвсем различно, ако се използва от двама различни Уъгове, за различни цели.
– Мисля, че разбирам. – Неволно си представих Лейдън-Тош като смъртоносна марионетка, използвана от Моригон с цел да ме убие.
– Дядо ти я притежаваше в излишък. Това е и причината вече да не е сред нас.
Погледнах го заинтригувано.
– Значи знаете къде е отишъл? Нали казахте, че сте в течение с всичко, което се случва в селото?
– Просто си тръгна оттук, Вега. На място, което със сигурност се намира отвъд Мочурището.
– И защо го е направил?
– Такава е била съдбата му – бе простичкият отговор. – И не ме питай повече от това, защото няма да мога да ти дам отговор.
Сведох разочаровано очи.
– Но какво тогава представлява Горчилище? И моля ви, не ми поднасяйте поредната притча или загадка.
Той не отговори веднага. Когато отвори уста, речта му бе бавна и премерена.
– За повечето Уъгове Горчилище е техният дом – единственият, който някога ще имат. За други, подобно на Върджил, то е дом, но не и съдба. – Погледът му се зарея за момент и после отново се спря върху мен. – Прекалено загадъчно ли ти отвърнах?
– Винаги са ни учили, че освен него няма нищо друго.