Щом присъстващите ме видяха да се появявам, се случи нещо необичайно. Те се изправиха на крака и започнаха да ръкопляскат. Първо само неколцина, а след това все повече и повече, докато накрая цялата арена заехтя от аплодисменти. Продължих да вървя напред, а морето от Уъгове почтително се разделяше, за да ми стори път. Усетих как страните ми пламват, а очите ми се наливат с влага.
Селина Джоунс, притежателката на ясновидския магазин на Главната улица, ме доближи и рече развълнувано:
– Снощи ти направих хороскоп, Вега. И познай какво видях?
Погледнах я в очакване.
– Какво? – попитах накрая.
– Ами нека кажем просто, че в бъдещето ти лежат цели камари от монети.
Усмихнах се, макар думите и да не ме утешиха особено. Доколкото знаех, за всичките си Сесии Селина Джоунс нито веднъж не бе познала в своите пророчества.
Дарла Гън изникна сякаш от нищото и ме задърпа за ръката.
– Ти си толкова смела, Вега. Толкова смела. И все пак тези побоища не са за теб. Имам предвид, че тъкмо ти направихме такава хубава прическа...
Засмях се и настроението ми се поразведри.
– Ти я направи, Дарла. Аз не съм си мръднала и пръста.
Тя сведе очи и пълната и брадичка потрепери. Аз самата нямаше да си позволя да плача. Лейдън-Тош вероятно само това и чакаше.
Тъй като в този ден щеше да има само един двубой, вместо квадратите в самия център на арената бе устроен специален ринг. Той изглеждаше съвсем малък. Бях готова да се обзаложа, че Лейдън-Тош може просто да застане в единия му край и да ме смачка в отсрещния, без дори да си помръдне краката.
Рефер отново бе старият Сайлъс, чието зрение явно не се бе подобрило, защото стоеше край ринга и чакаше появата на противниците, взирайки се в погрешната посока. Остана в това положение, докато накрая Тансий не слезе от официалната трибуна и внимателно не го обърна накъдето трябва.
Скоро изтрополя и каретата на Богъл, от която слязоха Моригон и Джон. Тя само ме погледна мимоходом, докато очите на Джон се задържаха по-дълго върху мен. Надявах се да зърна нещо в тях, нещо, което да ми каже, че... не бях сигурна точно какво. Но после той чинно последва покровителката си и се настани редом с нея върху издигнатата платформа, докато членовете на Съвета насядаха в редица по-долу.
В края на редицата забелязах Кроун, с вечния Дюк Доджсън до него. И двамата имаха доволен вид, сякаш съдбата ми вече беше решена.
Високомерните им усмивки накараха всеки мускул в тялото ми да се стегне. Лейдън-Тош можеше и да ме убие накрая, но поне щях да се погрижа победата да му излезе през носа.
Минута по-късно се появиха Делф и Дъф, съпровождани от Хари Две. Делф вдигна кучето високо, сякаш искаше да каже: „Ще ти го пазя, докато се върнеш да си го вземеш“.
Усмихнах се и трябваше да обърна глава, за да не се разкисна. Бях тук, за да се бия, а не да се отдавам на чувства. Шумът и ръкоплясканията, които до този момент не спираха, изведнъж замряха. В следващия миг разбрах защо.
Лейдън-Тош се задаваше по пътеката към ринга. Носеше проста бяла риза и чифт стари тъмни панталони. Беше бос. Очите му не поглеждаха нито наляво, нито надясно. Уъговете се притискаха един в друг, мъчейки се да се отстранят от пътя му. С приближаването му усетих как Дестин започва да хладнее върху кожата ми. Изпитах паника. Дали веригата не ме изоставяше в този критичен момент?
Първият гонг удари и Сайлъс привика и двама ни в средата на ринга за инструктаж. Пристъпих напред, макар краката ми да не желаеха да се подчинят на командата, идваща от мозъка. Колкото до Лейдън-Тош, той изглеждаше невъзмутим, сякаш бе тръгнал на разходка. Нито веднъж не се обърна към мен, а аз само му хвърлях бегли погледи. Сърцето ми блъскаше така силно в гърдите, че едва чувах вече познатите думи на Сайлъс.
– Искам чист бой. Спазвайте правилата. Ако някой напусне очертанията на ринга, противникът получава свободен удар. – Тук сбръчканият стар Уъг спря, вероятно спомнил си участта на Нютън Тилт. Погледна ме и сякаш за първи път действително ме видя. Уплахата, която прочетох в погледа му, не бе твърде насърчителна. И тогава, с ъгъла на окото си, мярнах Езекил, крачещ сред тълпата в своята бяла роба. Предположих, че е дошъл, за да прецени какъв размер ковчег ще ми е нужен и коя молитва ще е подходяща, щом всичко приключи.
Сайлъс отстъпи назад, но преди да прозвучи вторият гонг, даващ началото на мача, на официалната трибуна се изправи Тансий.
– Това е битката, която ще определи шампиона на Дуелума – прозвуча плътният му глас. – Както всички знаем, предният мач бе помрачен от трагедия. Надяваме се, че това няма да се повтори отново.