Проповедникът прочисти достолепно гърло. Носеше сивата си коса въздълга отзад и по-къса отпред. Чудех се кой ли го подстригва. Повечето Уъгове просто подрязваха косите си сами, колкото да не им пречат да виждат. Но не и Езекил. По бледото му лице нямаше нито една бръчица, макар вероятно да наближаваше шейсетте. Вятърът и слънцето рядко имаха възможност да оставят своите белези върху него.
– Благодаря ви, братя Уъгморти, че дойдохте в това ранно утро – започна той. – А сега нека произнесем слово.
Което, разбира се, означаваше, че словото ще произнесе той, а ние ще седим смирено и ще слушаме обиграното му красноречие. Да слушаш проповедник, влюбен собствения си глас, е горе-долу толкова забавно, колкото и Амарок да гризе пръстите на краката ти. Всички склониха глави, с изключение на мен. Аз не обичах да гледам надолу. Това даваше възможност на някой да ти изиграе номер, а Клетъс Луун седеше в опасна близост до мен и вече на два пъти ми хвърляше погледи, съпроводени с противна усмивка.
Езекил вирна лице към тавана, но предполагам, че взорът му стигаше далеч отвъд него, към неща, които единствено той можеше да види.
Сетне затвори очи и зареди дълги потоци от думи, които звучаха вдъхновено и мъдро. Представих си го как стои и се упражнява пред огледалото и неволно се усмихнах. Това го поставяше в жалко измерение, което навярно никак нямаше да му се понрави. Когато най-сетне приключи, присъстващите вдигнаха глави и отвориха очи. Дали се заблуждавах, или Тансий също изглеждаше леко подразнен от дългата проповед?
Езекил ни обгърна с широк жест и каза:
– Днес сме се събрали по повод важно съобщение на Съвета.
Проточих шия и видях и останалите членове на Съвета насядали в полукръг пред олтара, обърнати към нас, величествени в своите черни туники. Едрата фигура на Джурик Кроун изпъкваше сред тях. За миг погледите ни се срещнаха и аз побързах да отвърна очи. Наистина мразех този Уъг.
– Както знаете – продължи Проповедникът, – нашият събрат Куентин Хърмс неотдавна изчезна, което породи много излишни приказки и празни предположения.
Тансий прочисти гърло достатъчно силно, за да се чуе чак до последните редове на Камбанарията.
– Затова сега Тансий, председателят на Съвета, ще направи изявление – заключи припряно ораторът.
Тансий пристъпи към аналоя, докато Езекил зае мястото си до Моригон. Двамата се разминаха, без да се погледнат, и инстинктът ми подсказа, че не хранят топли чувства един към друг.
– Разполагаме със сведения, с които искаме да ви запознаем тази сутрин – започна Тансий. – Тонът му бе делови и приковаващ вниманието, макар и не толкова шлифован и помпозен като на Проповедника. Притиснах по-здраво Джон до себе си и се заслушах. – Имаме основания да смятаме, че Куентин Хърмс е бил отвлечен.
Веднага се разнесоха коментари и възклицания, срещу които Тансий явно нямаше нищо против. Докато те продължаваха, Хърман Хелвит се изправи и попита високо:
– Моля за извинение, уважаеми Тансий, но да не би да го е сполетяла Случка?
– Не, господин Хелвит. Както ни е добре известно, след Случка от Уъга не остава нищо. – Погледът му ме откри в тълпата и ми се стори, че говори директно на мен. – Докато от Хърмс са останали някои неща. Намерихме дрехите, с които е бил облечен, кичур от косата му и ето това. – Той вдигна между пръстите си някакъв предмет, който не виждах ясно от мястото си, но от първите редове се надигна ропот, а майките започнаха да закриват лицата на своите Младоци.
Станах, за да го разгледам по-добре. Това беше очна ябълка.
В първия миг усетих, че ми прилошава, но у мен начаса възникна и друго чувство, което бързо надделя. Подозрение. Двете очи на Куентин бяха на мястото си, когато бягаше към Мочурището. А силно се съмнявах някой Уъг да е влязъл там подире му, за да събере тези останки. Какво се случваше тук?
– Също така не става дума за нападение на звяр – каза Тансий и предугадил въпроса, надигащ се у присъстващите, побърза да поясни: – Той не е бил погубен от животно, а от нещо друго, спотайващо се в Мочурището.
– Майчице! И какво може да е това? – възкликна един Уъг от първия ред. Той имаше голямо семейство, Женска и поне пет Младока.
Тансий го изгледа с нещо като свирепо снизхождение.
– Веднага ще ви кажа, че то ходи на два крака, също като нас.
Тълпата ахна.
– И откъде знаем това? – подвикна друг Уъг, изваждайки дългата лула, която беше стиснал между зъбите си. Пушливото биле бе забранено в Камбанарията, тъй че тя не беше запалена. Лицето му бе почервеняло и свъсено от тревога. Изглеждаше така, сякаш иска да удари някого.