Ракспорт схвана затруднението ни и започна да се смее толкова неудържимо, че се задави и взе да кашля. Аз не побързах да го потупам по гърба. Накрая му се наложи да излезе навън, за да дойде на себе си. Междувременно ние с брат ми напуснахме трапезата.
Когато се качихме горе, той седна върху нара си и отвори една от книгите на Моригон.
– Интересна ли е, Джон? – попитах.
Той кимна разсеяно и се приведе още по-ниско над страницата.
Това ме подсети за книгата за Мочурището, която бях скрила край дома на Делф. Трябваше да я взема оттам и също да се позанимая с четене.
– Много находчиво беше да предложиш ров с вода пред Стената – казах, но си спечелих от негова страна само неопределено сумтене – толкова бе погълнат от книгата.
– Надявам се да останат поне някакви дървета, след като я построят. Впрочем как смяташ да докараш водата дотам? – Този път той дори не ме чу, но аз и не упорствах повече, защото в главата ми изникна неочаквана идея, породена от вятъра, който блъскаше по тънките стъкла на прозореца. Идеята включваше една дъска, моя нож и малко съобразителност. Щях да изпълня първо нея, а чак след това да се занимая с вземането на книгата.
Станах и отидох до прозореца. Очертаваше се бурна нощ. Бях научила от Селина Джоунс, че Нок по някакъв начин влияе на вятъра и дъжда, а също на гръмотевиците и светкавиците, които се появяваха в небето. Не проумявах напълно това, но то ме караше да си мисля, че на света не може да съществува единствено Горчилище. Инак защо бе нужно цялото небе, Нок и всичките дървета и зверове? Уъговете в село не заслужаваха толкова.
Дъждът заплющя с такава сила, че неволно се отдръпнах назад. Отидох до нара си, легнах на една страна и се загледах в Джон, който буквално поглъщаше книгата. Очите му летяха по редовете и той отгръщаше страница след страница, алчно търсейки знание в напечатаните букви. Това бе последният образ, който остана в съзнанието ми, преди да се унеса в дълбок сън. Събудих се едва когато Джон докосна рамото ми на разсъмване.
Започващият ден щеше да ни донесе обрат, какъвто не бях и сънувала.
SEPTENDECIM
ОТВЕЖДАНЕТО НА ДЖОН
Не след дълго Джон прочете книгите, дадени от Моригон, и ги струпа под нара си. Тогава се случи нещо неочаквано. Появиха се нови книги и той трябваше да ги нареди покрай стената, тъй че купчината скоро се издигна по-високо от моя ръст. Когато веднъж след вечеря го попитах откъде са, той отговори просто:
– От Моригон.
– От Моригон? – повторих като папагал аз.
– Прати ми ги по Богъл, с каретата.
– Но откъде е знаела кои книги предпочиташ?
– Казах й, че няма значение. Че просто искам да чета.
– Казал си и? Кога?
Джон махна с ръка.
– Тя дойде в училище преди два дни, да говори на Младоците за Кръвниците и за Стената.
– И защо ми съобщаваш чак сега? – повдигнах вежди.
– Моригон не искаше да клюкарстваме. Просто ни разправи за опасностите, които ни заобикалят, и за нещата, които трябва да се свършат в защита на Горчилище.
– И как реагираха Младоците на това?
– Бяха изплашени, но разбираха ролята, която им е възложена.
– И каква по-точно е тя? – попитах, чувствайки се все по-изолирана.
– Да изпълняват нарежданията на Съвета.
– Добре, а какво очаква Моригон от теб? Да излезеш с още блестящи идеи за Стената?
– Засега иска само да чета.
Огледах новите заглавия. Повечето бяха свързани с числа и ъгли, с тегла на различни материали и водни корита.
– Защо точно тези книги?
– Не знам.
– И просто ще ги четеш?
– А също така ще отида у тях – промълви той.
– Ще ходиш у Моригон? – възкликнах. – Кога?
– Утре.
– Вместо на Обучение? И кога смяташе да ми кажеш?
– Скоро и без това ще навърша дванайсет Сесии и ще трябва да напусна Обучение. Моригон каза, че ще го обсъди с теб.
– Е, още не го е обсъдила.
Точно тогава дочух проскърцване на колелета. Втурнах се към прозореца и погледнах навън. Моригон вече слизаше от синята карета, докато красивите Слепове риеха с копита и тръскаха благородните си гриви. На долния етаж затропаха нозе, настъпи суматоха. Знаех какво ще последва и реших поне да взема инициативата в свои ръце.
Докато слизах по стълбите, Клетъс Луун вече се носеше насреща ми.
– Знаеш ли, че Моригон е...
– Да, знам – бутнах го встрани аз.
Заварих я да стои насред трапезарията, в компанията на Тед Ракспорт и Селина Джоунс. Селина бе склонила глава, сякаш се намираше в присъствието на принцеса. Тед също имаше почтителен вид, но видях и обезпокоителен блясък в очите му, които усърдно обхождаха величествената фигура на гостенката.