Не знаех какво да правя, чувствах се като в капан. Изглеждаше, че в която и посока да поема, не ме чака нищо добро.
Прегърнах Хари Две и скочих. Щом стъпих на земята, го пуснах и тръгнах. Не бях сигурна накъде отивам – не и към Комините, макар вече да наближаваше време за работа. Може би просто трябваше да се свия някъде и да умра.
– Вега Джейн! – извика нечий глас от гората.
Обърнах се при звука на името си. Вече знаех чий е гласът.
На десетина крачки от мен стоеше Джурик Кроун.
VIGINTI UNO
НЕОЧАКВАН СЪЮЗНИК
Той ме доближи и видях, че е въоръжен с дългоцевна морта и сабя.
– Да?
– Тази нощ си била в Приюта.
– В Приюта? – рекох неопределено. Усещах как Дестин ме пристяга през кръста.
– Да – отвърна твърдо той.
– И какво значение има къде съм била тази нощ?
– Нон те обвинява, че си го нападнала.
– Защо ще го нападам? Той е три пъти по-едър от мен. Кроун спря на половин метър от мен и ме изгледа от глава до пети.
– Защо, наистина. Но това не е всичко, Вега.
Знаех какво предстои и зачаках да го изрече.
– Родителите ти се изчезнали от Приюта. – Той сведе лице досами моето. – Какво видя, Вега? Трябва да ми кажеш. Какво видя в стаята им?
Стиснах юмруци толкова силно, че ноктите се впиха в дланите ми.
– Не съм длъжна ти да казвам нищо.
– Отговорът ти не ми харесва – поклати глава той.
– Върви в Пъклото!
– Да не би да ти се ходи във Валхал? – изрече Кроун с влудяващо спокойствие, поставяйки ръка върху дръжката на сабята си. Дестин се вледени върху кожата ми.
– Кроун – разнесе се глас зад нас.
И двамата се обърнахме едновременно.
Беше Моригон.
Потърсих с очи каретата, но не я видях. Тя сякаш се бе материализирала от нищото.
– Мадам Моригон – каза смутено Кроун, видимо объркан от появата и. – Тъкмо се канех да арестувам тази Женска за престъпни деяния срещу други Уъгморти.
– Какви престъпни деяния? – попита Моригон, без да сваля взор от него.
– Нападнала е Нон пред Приюта. Той даде показания. А междувременно Хектор и Хелън Джейн са изчезнали оттам. Това са все сериозни въпроси, които следва да се поставят пред Съвета. А докато трае разглеждането им, тя трябва да бъде затворена във Валхал.
– Обсъди ли го с Тансий?
– Аз самият току-що научих, че...
– Какво точно твърди Нон? – прекъсна го тя.
– Заварил я да излиза от Приюта. Опитал да я залови, но тя го атакувала без всякаква причина.
– И по какъв начин?
– Казва, че му нанесла ужасяващ удар, от който изпаднал в безсъзнание.
– Уъг с размерите на Нон да бъде повален от Женска на четиринайсет Сесии? – Моригон поклати скептично глава. – Струва ми се твърде, твърде слабо вероятно. И ти просто взе думите му на доверие?
– Значи според вас лъже?
– А според теб Вега е престъпница само въз основа на неговите твърдения. Виж, ще поговоря с Нон. Ако иска да повдигне официално обвинение, ще се заемем със случая.
– Знаете ли, че тя се е заселила в стария си дом? Никой Уъг няма право да живее самостоятелно, докато не навърши петнайсет, но нея не я е грижа за законите – нали така, Вега?
Не отговорих, защото не знаех какво да кажа. Обърнах се към Моригон, която продължаваше да фиксира Кроун с поглед.
– Да, известно ми е – каза тя. – Както и на Тансий. Очевидно не е имала друг избор. Луун не пуска кучета в Общежитието.
– Значи трябва да се отърве от кучето – тросна се Кроун.
– Вече споменах, че Тансий е информиран за обстоятелствата – изрече тя с равен глас, който обаче съдържаше повече заплаха от неговите ядни реплики. – А сега, ако няма друго, си свободен да си вървиш.
Двамата се гледаха няколко секунди, след което той сухо се поклони.
– Както кажете, мадам Моригон. – И гърбът му се отдалечи сред дърветата.
Моригон изчака да се скрие напълно, преди да се обърне към мен.
Понечих да кажа нещо, но тя ме спря с жест.
– Не, Вега, няма нужда от обяснения. Ще говоря с Нон. Той няма да повдигне обвинения.
– Откъде си сигурна?
– Няма да ги повдигне – рече по-твърдо тя. Очите и се отместиха към ръката ми, разранена и подута от удара, който бях нанесла на пазача. Побързах да я пъхна в джоба си. – Сигурна съм, че си имала основателна причина. Нон е просто един мазен тулуп.
Почти се усмихнах, чувайки подобен епитет да излиза от изисканата и уста.