– Здрасти – прозвуча гласът на Адара, доловил приближаването ни.
– Здрасти – отвърнах аз.
– И кой идва например? – попита пернатото.
– Например идва Вега Джейн.
Адарът се изправи и наду широките си гърди.
– Ааа, Ве-Вега Джейн. П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн. Н-н-най красивата Ве-Ве-Вега Джейн. – Звучеше точно като Делф от времето, когато заекваше.
– Млъкни, смахнато пиле, докато не съм ти извил врата и не съм те пъхнал в котела за вечеря – скастри го Делф. Въпросът бе там, че Адарите повтаряха само онова, което са чули. Значи някой трябваше да му е казвал тези думи.
– П-п-прекрасната Ве-Ве-Вега Джейн – повтори за последно той, хвърли навъсен поглед на стопанина си и пъхна глава под крилото си, за да спи.
Още стоях удивена от случилото се, когато усетих някакво движение зад гърба си. Едва имах време да се обърна и да видя Делф, който се носеше към мен като хала. Изпищях и вдигнах ръце пред лицето си. В следващия миг той ме блъсна, отлепи ме от земята и ме вдигна над главата си. Тъкмо се канеше да ме смаже в дънера на едно дърво, когато внезапно спря и вирна глава към мен.
– Какво те прихвана, Делф? – изпъшках аз отвисоко.
Той бавно ме постави върху нозете ми.
– На Дуелума нямаше да те оставят така. Никой не го е грижа кое е честно и кое не. Трябва винаги да си готов, защото удари ли гонгът, противникът не чака. Хвърля се отгоре ти, грабва те като наръч сено и те запокитва срещу най-твърдото нещо, което му попадне. Тогава няма вече ставане. Повярвай ми, аз самият го направих предния път с онзи дебелак Нон. После му държа влага седмици наред.
Погледнах грапавия ствол на дървото, после отново Делф и потреперих.
– Добре, схващам идеята. И сега какво?
– Сега ще се бием. – Той отстъпи няколко крачки назад и се приведе. – Представи си, че съм Лейдън-Тош.
– Лейдън-Тош? Та той е по-стар от двайсет и четири Сесии. Няма право да участва в Дуелума.
– Да, но е заявил, че е само на двайсет и три – сви рамене Делф.
– Глупости на търкалета.
– Ще участва и толкова, Вега. Приеми го.
– Няма ли съдии на този турнир?
– Има, разбира се, но толкова се боят от него, че никой не смее да спори за възрастта му.
– Ама че нагласена работа – не преставах да фуча аз. – Добре, кой още ще се състезава?
– Нон. Ран Дигби. Клетъс Луун. Който се сетиш.
– Но никой не е едър колкото теб.
– Повечето не са. Но нещата не опират само до ръста, Вега Джейн. Има дребосъци, които са бързи, коварни и удрят като чук. Ето, мен например едва не ме надви един, който ми стигаше едва до кръста.
– Как?
– Хвърли ми пясък в очите, а после ме халоса с парче дъска, което беше скрил на арената.
Очите ми щяха да изскочат.
– Нима това е позволено?
– Вега Джейн – погледна ме съчувствено Делф, – ти не си ли присъствала на Дуелуми?
– Само на финалите. Понякога. – Истината беше, че не можех да гледам как Уъговете се млатят един друг. А стигнеше ли се и до кръв, направо ми призляваше.
– Вярно е, че там не си погаждат чак толкова мръсни номера, защото целият Съвет гледа. Но в по-предните кръгове можеш да очакваш абсолютно всичко.
Той се приведе отново и вдигна юмруци.
– Пази си тялото, Вега. Един удар в корема ще ти изкара въздуха като нищо. Прикривай също и главата. Трудно е да се биеш с пукнат череп.
Усетих как ми прилошава.
– Пукнат череп?
– Да, аз се сдобих с такъв преди два Дуелума. После половин Сесия не спря да ми се вие свят.
Езикът ми залепна за небцето.
– Но как мога да пазя едновременно тялото и главата си? – изграчих.
– Просто не спирай да се движиш. – Той затанцува около мен на пъргавите си крака, показвайки повече ловкост, отколкото можех да очаквам предвид размерите му. – Не забравяй, имаш право да удряш с всичко – юмруци, глава, лакти, колене.
– И дъски – добавих.
– Когато теб самата те ударят...
– Значи се предполага, че ще ме удрят? – прекъснах го.
– Всеки отнася по някой и друг удар – отвърна небрежно той. – Всъщност можеш да очакваш около дузина на двубой. Имам предвид от по-тежките. Ако броим и останалите, които само леко те пораздрусват, ще дойдат към петдесетина.
Идеше ми да се обърна и да побягна с писъци.
– Та казвам, ако те ударят, независимо дали леко или силно, бих ти препоръчал да паднеш.
Отначало приех с възторг идеята, но после се сетих за предупреждението на Моригон. Не се ли биех с пълни сили, щяха да ме хвърлят във Валхал. Но както се оказа, идеята на Делф беше по-различна.