— Получава цяла планина?
— Заслужил си я е.
— Какво трябва да направя, за да си заслужа планина?
Мороулан предпочете да не отговаря. Каза:
— Трябва да се явя на церемонията. Би ли ме придружил?
— Това шега ли е? Като какъв?
— Като мой слуга. Имам право да си избера когото си искам в свитата си.
— Източняк? Джерег?
— Защо не.
— Наумил си нещо, нали?
— Разбира се.
— Ще бъдеш ли така добър да ми обясниш, в качеството ми на инструмента, който ще се използва?
— Предпочитам да те изненадам.
— Никак не обичам изненадите.
— Разбрах, че държиш да поискаш отплащане от нашия приятел Форния за онова, което ти направи.
— Да.
— Е, тогава ела с мен и го направи.
Въздъхнах.
— Добре, води, само че… Зарежи.
Мороулан тръгна. Щом приближихме, зърнах Алийра, застанала малко встрани от тълпата. Изпъкваше с ниския си ръст. Видя ни и ни махна. Забелязаха ни и неколцина други. Улових любопитните им погледи и останах с подозрението, че сме предмет на оживени коментари сред Господарите на дракони. Това предизвика у мен доста смесени чувства, но не само неприятни. Мороулан, който в края на краищата ме беше поканил, отвръщаше на погледите с полуусмивка.
— Обичаш да говорят за теб, нали?
Той се изкиска съвсем открито, но не отговори.
Спряхме при Алийра, тя ми кимна и погледна въпросително Мороулан.
— Той обмисля дали да подкрепи каузата ни.
— Срещу Форния? — Кимнах и тя каза: — Взимаш го малко лично, нали?
— Струва ми се, че скоро ще почна да взимам лично всеки, който ми каже, че взимам нещата лично.
— Няма да е зле. — После се обърна към Мороулан. — Но защо си го довел тук?
— Имам си причини, мила братовчедке. Малко търпение и ще разбереш.
Забелязах как Алийра се мъчи да реши дали да се обиди. Накрая само сви пренебрежително рамене и се обърна. Намирах се сред внушителна тълпа дракони, много от които ме поглеждаха с любопитство; повечето се озъртаха към Мороулан. Вниманието им като че ли наистина го забавляваше. Забелязах и една позната фигура: Ори. Гледаше ме.
— Влад! — каза рязко Мороулан.
— Какво?
— Тук не му е мястото.
За малко да го попитам: „За какво?“, преди да се усетя, че ръката ми е на дръжката на сабята. Отдръпнах я с голямо усилие. Ори стоеше до някакъв много стар Господар на дракони, облечен в най-простия войнишки стил: всичко черно, със сребърни копчета и пешове. Лицето му беше набръчкано като сушена слива, а присвитите му като цепки очи ме гледаха.
— Форния ли е? — попитах.
— Да.
Огледах го и отново се обърнах към Мороулан.
— Ето че се събрахте двамата.
— Е, и?
Свих рамене.
— Защо просто не го убиеш?
Той ме удостои с премерена усмивка.
— Причините са толкова много, че времето няма да ми стигне да ги изброя.
— Кажи три.
— Добре. Първа: намираме се на траурна церемония, където насилието е недопустимо. Втора: ако аз предизвикам насилие на тази церемония, всички ще вземат неговата страна и съотношението ще е около триста към едно в наша вреда. Трето: искам да видя какво ще стане, ако не го закачам.
Изсумтях. Вторият отговор ми се стори достатъчно убедителен. А това, което стана, бе, че Форния и Ори се приближиха към нас. Мороулан се поклони дълбоко, Форния му отвърна; предполагам, че разликата в поклоните се дължеше на съответните им възрасти. Форния ме изгледа и каза на Мороулан:
— Той какво търси тук?
— Взима ви мярката, лорд Форния. Изглежда, е развил силно чувство на неприязън към вас и му позволих да ме придружи, за да може да ви огледа добре. За по-късно. — И добави: — Току-що му обясних, че в момента някои неща са недопустими.
Изглежда, беше мой ред, затова пуснах на Форния една широка усмивка. Той се обърна и се изплю.
— В пустинната култура на моя народ плюенето пред някого е знак за лоялност — казах. — Трябва ли да приема, че сте мой васал?
„Това си го измисли, нали, шефе?“
„Ти как мислиш, Лойош?“
Ори подхвърли небрежно:
— Трябваше да те убия.
— Да — отвърнах веднага. — Трябваше. Твоя грешка. Втора няма да ти се позволи.
Той пристъпи към мен и ме изгледа отгоре.
— Заплашваш ли ме, източняко?
Ухилих му се.
— Да, но не като източняк, а като джерег. Това е съвсем друга работа, нали? — В този момент Лойош прояви театралната си дарба — показа се изпод наметалото и се качи на рамото ми.
Ори подскочи неволно, стъписан, после се навъси и рече:
— Ще ти изтръгна душата от тялото и ще я вържа за железен котел, за да мога да съзерцавам как ти гори задникът, когато си готвя яхния.
— Добра идея. Знам няколко страхотни рецепти, ако ти трябват. Например, ако добавиш малко копър, става…