— Първо, не познаваме крадци — каза Сетра.
— Влад може да ни свърже с някой.
— Второ — добави Мороулан, — така няма да се постигне онова, което целя. Не ми е нужен просто мечът. Моят си е съвсем добър. — И потупа дръжката на Чернопрът. — Искам да му бъде отнет.
— Искаш да го унизиш — каза Алийра.
— Наречи го поражение. При това — поражение на всички равнища. Военно, и с това, че ще загуби самия предмет, станал повод за войната.
— Ако го победиш — намесих се и аз, само колкото да се включа в дискусията — той няма ли да ти го отстъпи?
— Военното поражение не е въпрос на „всичко или нищо“ — обясни Сетра. — Убедена съм, че мога да нанеса решително поражение на армията му. Това не означава, че той ще остане безсилен, нито че ще е принуден да предаде всичките си сили. За да стане това, ще е нужна много по-мащабна кампания от тази, много по-скъпа във всяко отношение, по-рискована и с опасност от имперска намеса.
— Обсъждаме го вече от доста време — каза Мороулан. — И не можем да му позволим да притежава меча, тъй че трябва да му го отнемем. След като му го отнемем, трябва да му пуснем кръв, иначе ще се опита да си го върне. Така че трябва да му го вземем и в същото време да му разкървавим носа.
— И искаш да го взема аз.
— Ако желаеш.
— Защо не? Как предлагаш да го направя? Подозирам, че промъкването в палатката му нощем ще е по-сложно от другите пакости, дето ги направихме, а и честно казано, нямам нужното образование и тренировка за крадец.
— Да — каза Мороулан. — А и това бездруго няма да постигне желаното. Трябва да му го вземем по време на битката.
— Моля?! Защо?
— Защото не знам как бихме могли да го направим след битката. Той няма да се остави беззащитен; ще се оттегли, сигурно ще се прибере в дома си и тогава наистина ще трябва да наемем крадец, за да му го вземем.
— Идеята може би не е чак толкова лоша.
— Аз не наемам крадци.
— Не ми ли предложи току-що да открадна нещо?
— Да му го отнемеш по време на битка, да. Ние не одобряваме и убийствата, но прицелът в старши офицери по време на бой не само е допустим, но и препоръчителен.
— Разликата е твърде сложна за мен, Мороулан. Аз съм най-обикновен черноработник, джерег. Но какво ще кажеш за преди битката?
— Ако направиш това, няма да има битка, Влад. Той ще се отдръпне, ще се престрои и ще предприеме своя кампания, за да си го върне, може би след години.
Поклатих глава.
— И как си представяте, че ще тръгна за това нещо, докато се бием? Как изобщо ще го намеря, да оставим настрана въпроса как ще стигна до него?
Сетра се намеси.
— Първо, ще поставим ротата ти на такава позиция, че да си колкото може по-близо до командния му център.
Зачудих се как ли ще се почувства Върт, ако разбере как пълководецът й решава реда на битката. Реших да не й казвам.
— Все още не виждам как ще се измъкна от сражението, ще стигна чак до командния им пост, ще намеря Форния и ще му свия оръжието.
— И аз — каза Алийра. — Смятам, че цялата тази идея е идиотска.
— Колкото до „свиването“ на оръжието, както казах преди малко, прицелът в старши офицери е приета тактика — заяви Мороулан.
— Значи вече искаш да го убия?
— Ако се наложи.
Поклатих глава.
— Ако исках да го убия, Мороулан, вече щях да съм го направил. Преди дни. Не ми е ясно…
— Няма да си сам — прекъсна ме той.
— Тъй ли?
— Ако ти трябва помощ, мога да ти осигуря толкова подчинени, колкото пожелаеш.
— Това вече е друга работа.
„Шефе, да не си луд?“
„Някои смятат така, Лойош“.
„Включи ме в списъка. Не можеш да…“
„Може и да мога, Лойош“. На глас попитах:
— Колко време ми давате да го обмисля?
— Не знам — отвърна Сетра. — Форния продължава да трупа войски. Ние също, разбира се, и по-бързо. В момента забавянето работи в наша полза, така че очаквам скоро да започнат атаката.
— Какво значи „скоро“?
— Вероятно утре сутринта.
— Мда. Скоро е.
— Предай ми съобщението си чрез капитан Кропър — каза Мороулан. — Той да ми го предаде. Не ме търси психически — искам това да стане по надлежните канали.
— Защо, в името на всички богове?
— Защото така се прави.
— Добре. — Станах. — Приятен съвет.
— Трябва ли ти придружител? — попита Мороулан.
— Не, благодаря.
Излязох от палатката. Беше станало тъмно и студено. Трябваше да си взема наметало. Лойош ме поведе обратно и се зарадвах, като намерих огъня — почувствах се като у дома си.
— Е, видя ли я? — попита Върт.
— Сетра ли? Да.
— И?
— Утре най-вероятно ще има бой. Голям.
— Дадоха ли ти нова задача? — попита Напър.
— Не съм сигурен.
— Ами, ако ти трябва някой…