Пит все още водеше, когато с оглушителен шум влязоха в първия завой и изчезнаха в мъгла от отпадни газове. Той сменяше скоростите дотолкова леко, доколкото му позволяваше старата предавателна кутия. Предавката за първа скорост бе изронена и издаваше неистов вой, докато втората се включваше доста по-тихо. Ако им се дадеше достатъчно време и разстояние и двете коли можеха да достигнат скорост от сто и шестдесет километра (сто мили в час), но силата на ускорението им не бе от онези, за които можеше да се каже, че спират дъха.
Пит внимателно проследи показанието на тахометъра, докато превключваше за последен път четирискоростната предавка „Уорнър“. Когато приближиха правия участък от отсрещната страна, „Статс“-ът бе вдигнал сто километра, следван по петите от „Хиспано“, който започна да набира преднина в завоя.
Вече на правия участък, „Хиспано“ се изравни със „Статс“-а. Къслър се бе хвърлил в решителна атака. Той бе форсирал голямата френска кола до краен предел, бесният вой на клапаните на двигателя почти заглушаваше рева на ауспуха. Постепенно фигурата на летящия щъркел, която украсяваше радиатора, се изравни с дръжката на задната врата на „Статс“-а.
Нищо друго не оставаше на Пит, освен да държи кормилото изправено, педала за газта натиснат до дупка и да се движи надолу по пистата с максимална скорост. Стрелката на тахометъра се люлееше на милиметър под червената линия. Той не смееше да форсира двигателя над пределните му възможности, поне не сега. Леко намали скоростта, докато „Хиспано“ не се изравни с него.
Няколко мига те се състезаваха колело до колело. След малко по-мощният двигател на „Хиспано“ започна да си казва думата и той дръпна напред. Отпадните газове от големия осемлитров двигател излизаха с рев, който звучеше в ушите на Пит със силата на вулканично изригване, и той вече виждаше задните му светлини, подобни на тези на железопътен вагон, чието предназначение бе да светват, когато шофьорът натисне спирачките. Къслър обаче нямаше намерение да прибягва до тях. Той бе форсирал летящия „Хиспано“ до краен предел.
Когато влязоха на висока скорост в последната крива, Пит се залепи зад голямата червена кола и я следва в продължение на няколкостотин метра, преди да стигне до най-острия участък на завоя. Тогава в мига, в който те се озоваха на последната права, той използва няколкото конски сили, които „Статс“-ът бе все още запазил, и се спусна стремглаво по вътрешната страна на пистата.
С помощта на допълнителната мощ и голямата инерция той излезе начело и задържа атаката на „Хиспано“ достатъчно дълго, за да пресече линията на финиша с богинята на слънцето — статуята, която украсяваше радиатора на „Статс“ — на по-малко от половин метър от щъркела на „Хиспано“.
Това бе ход в шампионски стил и бе от типа финали, от които тълпата полудяваше. Пит отметна глава назад и се засмя, докато махаше на зрителите. От него се очакваше да продължи и да направи шампионска обиколка, но Джордино и Манкузо изскочиха от зоната за техническо обслужване и му замахаха с ръце да спре. Той зави към ръба на пистата и намали ход.
Манкузо сочеше с обезумели жестове към бялата лимузина, която набираше скорост към изхода.
— Лимузината — изкрещя той в движение.
Реакцията на Пит бе бърза, почти свръхестествена. Необходим му бе само един миг, за да прехвърли вниманието си от състезанието към това, което Манкузо се опитваше да му каже.
— Лорън? — извика в отговор той.
Джордино скочи на стъпалото на все още движещата се кола.
— Мисля, че ония японци в лимузината я отвлякоха — изрече на един дъх той.
След малко Манкузо ги настигна, като дишаше тежко.
— Те тръгнаха преди да разбера, че тя бе все още вътре.
— Въоръжен ли си? — попита го Пит.
— Автоматичен „Колт“, калибър двадесет и пет, в кобур на глезена ми.
— Качвай се! — нареди Пит. След това той се обърна към Джордино. — Ал, хвани един пазач с радио и се обади на полицията. Франк и аз ще ги преследваме.
Джордино кимна безмълвно и се втурна към един от охраната, който патрулираше край зоната за техническо обслужване, докато Пит форсира „Статс“-а до краен предел и профуча през портата, която водеше от пистата към паркинга зад трибуните.