Той знаеше, че „Статс“-ът бе безнадеждно остарял и по-бавен в сравнение с голямата съвременна лимузина, но винаги бе вярвал непоклатимо в това, че непреодолимите пречки са преодолими.
Той се настани удобно в седалката, сграбчи волана с издадена напред брадичка и започна преследването.
30
Пит успя бързо да набере скорост. Длъжностното лице на портала видя, че той идва и избута хората от пътя му. „Статс“-ът влезе в паркинга с осемдесет километра в час, двадесет секунди след белия „Линкълн“.
Те се понесоха между редиците паркирани коли. Пит държеше бутона на клаксона в средата на волана непрекъснато натиснат. За щастие, паркингът бе пуст. Всички зрители и участници в състезанието, чийто ред все още не бе дошъл, бяха на трибуните. Мнозина от тях сега обърнаха глави и хвърлиха поглед към тюркоазния „Статс“, който летеше към шосето, цепейки въздуха с двата си хромови клаксона.
Пит бе извън себе си от ярост. Шансовете да спрат лимузината и да спасят Лорън бяха нищожни. Това бе преследване, родено от отчаяние. Надеждата една шестдесетгодишна машина да настигне модерна лимузина, теглена от огромен двигател „V-8“ с двойно повече конски сили, бе нищожна. Той знаеше, че това не бе просто едно криминално отвличане. Той се страхуваше, че похитителите възнамеряваха Лорън да умре.
Когато излязоха на магистралата до състезателната писта, Пит завъртя силно волана. Колата се изви и наклони силно на една страна, от което гумите изсвириха в протест. След миг обаче те вече се носеха надолу по магистралата в преследване на линкълна.
— Доста са напред — каза рязко Манкузо.
— Можем да скъсим дистанцията — каза решително Пит. Той завъртя рязко кормилото на една страна и след това го върна обратно, за да избегне една кола, която влизаше в двулентовата магистрала от един страничен път. — Дотогава, докато са сигурни, че ги преследваме, те няма да карат с превишена скорост и да рискуват да бъдат спрени от полицай. Най-доброто, което можем да направим, е да не ги изпускаме от очи до намесата на щатската полиция.
Теорията на Пит се оказа напълно точна. Летящият „Статс“ започна да се доближава до лимузината.
Манкузо кимна към предното стъкло.
— Завиват към Магистрала Пет покрай Джеймс Ривър.
Пит шофираше с ожесточение и увереност. По прав път с плавни завои „Статс“-ът бе в стихията си. Пит обичаше старата кола, сложната й машинария, великолепния й изискан външен вид и фантастичен двигател.
Пит бе настъпил здраво „Статс“-а и караше като демон. Скоростта не бе по силите на старата кола, но Пит започна да й говори, без да обръща внимание на странния израз върху лицето на Манкузо, като я умоляваше и подтикваше да върви над предела на силите си.
И „Статс“-ът отговори на молбите му.
За Манкузо това бе невероятно. Струваше му се, че Пит със собствената си сила успя да накара колата да вдигне по-висока скорост. Той погледна спидометъра и видя стрелката да докосва деветдесет и осем мили в час. Динамичната стара машина никога не бе карана толкова бързо като нова. Манкузо се държеше здраво за вратата, докато Пит лавираше с огромна скорост между коли и камиони, като изпреварваше по няколко наведнъж и с такава шеметна бързина, че Манкузо се удиви как още не бяха изхвърчали от някой по-остър завой.
Манкузо чу друг звук, който заглуши рева от ауспуха на „Статс“-а, и погледна нагоре към небето от откритата шофьорска кабина.
— Имаме хеликоптер, който поема контрола над ситуацията — съобщи той.
— Полиция?
— Няма опознавателни знаци. Изглежда цивилен.
— Колко лошо, че нямаме радио.
Те бяха скъсили на двеста метра дистанцията до лимузината, когато „Статс“-ът бе открит. „Линкълн“-ът, в който бе Лорън, веднага започна да набира скорост и да се изплъзва.
В този момент, за да влоши и без това затрудненото им положение, някакъв фермерски работник, който караше един голям пикап „Додж“ с две провесени пушки на задното стъкло, забеляза старинната кола да се приближава към каросерията на камиона му и реши да се позабавлява, като не им позволи да го изпреварят.
Всеки път, когато Пит завиваше към осовата линия, за да изпревари доджа, жилавият шофьор с мазна коса, от чиято уста липсваха половината зъби, започваше да се кикоти и завиваше към отсрещната страна на шосето, пресичайки по този начин пътя на „Статс“-а.