Манкузо извади малкия си автоматичен пистолет от кобура върху глезена си.
— Ще пусна един през стъклото на този клоун.
— Дай ми възможност да му направя номера на булдога — каза Пит.
„Номерът на булдога“ бе стар трик, използван при автомобилни състезания. Пит дръпна малко напред от дясната страна на доджа, след това леко намали ход и отиде от другата му страна. Той повтори маневрата, без да прави опит за изпреварване. Целта му бе да постави положението под свой контрол.
Кльощавият шофьор на камиона започна да лъкатуши наляво-надясно, за да попречи, както той смяташе, на опитите на Пит да го задмине. Тъй като стремежът му бе да държи „Статс“-а на разстояние зад себе си, след многократните опити за атака главата му започна да се върти на всички страни, за да види откъде щеше да се появи старата класическа кола следващия път.
И тогава той направи грешката, за която Пит се надяваше.
На един завой той не бе напълно съсредоточен и заби в банкета от чакъл. Следващата му грешка бе да завърти силно волана в противоположна посока. Доджът се завъртя силно, след което излетя от пътя, претърколи се в една горичка от ниски дървета и храсти, преди да застане с колелата нагоре и да смачка едно гнездо със стършели.
При катастрофата фермерският работник бе само леко ранен, но стършелите почти го довършиха, преди той да избяга от преобърнатия камион и да скочи в близкото езерце.
— Страхотна маневра — каза Манкузо, като гледаше назад.
Пит си позволи да се усмихне за миг.
— Нарича се методично безразсъдство.
Усмивката му изчезна, когато изпревари един камион и видя, че скрит в завоя отпред е спрял влекач с ремарке. Камионът бе изгубил част от товара си, три варела с масло, които бяха паднали от ремаркето. Единият от тях се бе пробил и върху шосето имаше широко мазно петно. Бялата лимузина бе минала встрани от камиона, без да се удари в него, но гумите й загубиха сцепление от маслото и тя се завъртя два пъти на триста и шестдесет градуса, преди шофьорът й да я изправи по един невероятен начин и да продължи скоростното препускане напред.
„Статс“-ът се плъзна странично с четирите си колела. Гумите му запушиха, а излъсканите капаци на колелата заблестяха от отразената в тях слънчева светлина. Манкузо се стегна, като се приготви за удара в задната част на камиона, който той бе сигурен, че ще последва.
Пит се мъчеше да изправи понеслата се странично кола в продължение на сто ужасяващи метра, преди черните следи от гумите да останат окончателно зад него, когато той стъпи върху маслото. Сега Пит не смееше да докосне спирачките или да се опита да изправи колата. Вместо това натисна съединителя и я остави да се пързаля свободно върху хлъзгавото петно. После стъпи върху затревения банкет, докато гумите не се изчистиха от маслото и поднови преследването. Сега той бе само на няколко секунди зад линкълна.
След като едва избягнаха сигурната катастрофа, Манкузо бе смаян от безгрижното веселие, с което Пит продължи да шофира, сякаш бе на неделна разходка с кола.
— Хеликоптерът? — попита Пит с разговорчив тон.
Манкузо изви назад глава.
— Все още е с нас. Лети отгоре, вдясно от лимузината.
— Имам смътното чувство, че те работят в тандем.
— Странно е наистина защо тази птичка няма опознавателни знаци — съгласи се Манкузо.
— Ако са въоръжени, тогава можем здравата да загазим.
Манкузо кимна.
— Да, така е. Моето детско пистолетче не ще може да направи много срещу автоматични нападателни оръжия от въздуха.
— Макар че те можеха да открият огън и да ни източат водата още преди няколко мили.
— Като говорим за вода… — каза Манкузо и посочи радиатора.
Напрежението, на което бе подложен старият автомобил, бе започнало да си казва думата. От капачката на радиатора, която бе под статуята на богинята на слънцето, излизаше със свистене водна пара, а от решетката на предния капак течеше масло на тънки струйки. В допълнение на това, когато Пит натискаше спирачките пред някой по-остър завой, той със същия успех би спрял, ако вдигнеше платно. Феродото бе прегряло и силно износено. Единственият ефект, който се получаваше, когато Пит натискаше педала, бе светването на задните светлини.
Пит си представяше как Лорън лежи завързана на задната плюшена седалка на лимузината със запушена уста. Страх и тревога го пронизаха, подобно на порив на леден вятър. Който и да бе похитителят, той можеше вече да я е убил. Пит прогони ужасната мисъл от главата си и си каза, че похитителите не могат да си позволят да я изгубят като заложник. Но ако й стореха зло, те щяха да умрат, закле се безмилостно той.