Той караше автомобила така, сякаш бе обзет от маниакална сила, изпълнен с решимост да спаси Лорън. Като използваше всяко останало късче от несломимия си дух, той преследваше неумолимо линкълна.
— Движим се неотлъчно зад тях — отбеляза Манкузо.
— Те си играят с нас — отвърна Пит, като гледаше пътя между статуята на богинята на слънцето, която красеше предния капак, и задната броня на бялата лимузина на петдесет метра пред тях. — С тази мощна кола те могат да ни оставят далеч зад себе си.
— Може да има повреда в двигателя.
— Не мисля така. Шофьорът е професионалист. След мястото с разлятото масло той поддържа едно и също разстояние между нас.
Манкузо погледна часовника си, върху който се отразяваха слънчевите лъчи, проблясващи между клоните на дърветата, увиснали над пътя.
— Къде, по дяволите, се дяна щатската полиция?
— Те ни търсят из целия район. Джордино няма как да разбере в коя посока сме тръгнали.
— Ти не можеш да поддържаш това темпо за дълго.
— Ал ще надуши следите ни — каза Пит с пълно доверие в стария си приятел.
Манкузо наведе глава встрани и наостри уши, когато слухът му долови нов звук. Той се изправи на колене и погледна назад и нагоре през увисналите клони на дърветата, след което започна лудо да маха.
— Какво има? — попита Пит, като намали ход в един остър завой и премина по едно късо мостче, което свързваше двата бряга на тясно поточе. Кракът му не спираше да натиска с всичка сила почти безполезния педал на спирачката.
— Мисля, че кавалерията пристигна — извика възбудено Манкузо.
— Още един хеликоптер — потвърди Пит. — Можеш ли да видиш опознавателните знаци?
Летящите коли изскочиха от гората и продължиха гонитбата си в откритите земеделски ниви. Приближаващият хеликоптер направи вираж на една страна и Манкузо успя да прочете надписа върху обтекателя под двигателя и перките на ротора.
— Полицейски участък на окръг Хенрико — изкрещя той, надвиквайки оглушителното свистене на въртящите се перки. След това той позна Джордино, който махаше от една отворена врата. Малкият италианец бе пристигнал точно навреме. „Статс“-ът бе вече останал без дъх.
Пилотът в непознатия хеликоптер, който летеше над лимузината също видя новопристигналите. Той внезапно зави, снижи се и се отправи с пълна скорост на североизток, където бързо изчезна зад низ дървета, ограждащи една нива.
Линкълнът сякаш започна леко да се занася към единия край на пътя. Пит и Манкузо наблюдаваха с безпомощен ужас как дългата бяла лимузина стъпи на банкета, прелетя над една малка канавка и тръгна през нивата, сякаш преследваше бягащия хеликоптер.
С един бърз, обхождащ поглед Пит схвана за миг неочакваната промяна в обстановката. Реагирайки светкавично, той завъртя кормилото и насочи „Статс“-а след „Линкълн“-а. Ченето на Манкузо увисна в шок, когато сухите и чупливи царевични стебла, оставени след обирането на царевицата, се заблъскаха в предното стъкло. Инстинктивно той се сви върху седалката си с ръце върху главата.
„Статс“-ът се носеше след лимузината, като подскачаше лудо върху остарелите си пружини и амортисьори. Облаците прах, които се носеха около тях, бяха толкова гъсти, че Пит почти не виждаше по-далече от статуйката на богинята на слънцето. Това въобще не му пречеше обаче да натиска педала за газта до дупка.
Те се блъснаха в една телена ограда и я разкъсаха. Едно парче тел одраска отстрани главата на Манкузо. След миг изскочиха от нивата и едва не връхлетяха върху лимузината. Тя бе излязла на открито и се носеше с невероятна скорост право към един бетонен силоз, следвана по петите от „Статс“-а.
— О, боже — измърмори Манкузо, виждайки сблъсъка.
Въпреки шока от приближаващата катастрофа, която той бе безпомощен да предотврати, Пит завъртя рязко волана вдясно и успя да завие покрай другата страна на силоза, като избягна удара в линкълна само на една ръка разстояние.
Той по-скоро чу, отколкото видя конвулсиите на разкъсаното метално тяло след страшния удар в бетона, последвани от трясък на разбити стъкла. От основата на силоза изригна огромен облак прах, който обви с булото си разбитата лимузина.