Пит изскочи от „Статс“-а, преди той още да беше спрял и затича към мястото на катастрофата. Тялото му се скова от страх и ужас, когато стигна до силоза и видя смачканата и деформирана кола. Никой не би оцелял след един такъв унищожителен сблъсък. Двигателят бе пробил противопожарната преграда и се бе стоварил върху предната седалка. Воланът бе забит в покрива. Пит не забеляза никакви следи от шофьора и предположи, че тялото му трябва да е било хвърлено към другата страна на колата.
Купето за пътници бе станало на хармоника, покривът бе деформиран и извит нагоре като странен връх, вратите бяха огънати навътре и деформирани така, че можеха да бъдат отворени само с машина за рязане на метал. В безнадеждно отчаяние Пит изби с крак последните парчета стъкла, останали от счупения прозорец на една от вратите и промуши вътре глава.
Вътрешността на смачканото купе бе празна.
Вцепенен, Пит бавно обиколи колата, като търсеше под нея следи от човешки тела. Не откри нищо. Нямаше нито дори едно петно от кръв или късче разкъсана дреха. След това той погледна огънатото навътре арматурно табло и откри причината за празната призрачна кола. Той откъсна един малък прибор от електрическите му кабели и го разгледа. Лицето му почервеня от гняв.
Той все още стоеше край останките от лимузината, когато хеликоптерът кацна и от него дотича Джордино, следван от Манкузо, който се влачеше отзад и притискаше една окървавена носна кърпичка до едното си ухо.
— Лорън? — попита Джордино с мрачна загриженост.
Пит поклати глава и подхвърли странния прибор към Джордино.
— Пратили са ни за зелен хайвер. Тази кола е била примамка, задействана от електронно роботизирано устройство и управлявана от някой в хеликоптера.
Манкузо зяпна лимузината като обезумял.
— Видях я да се качва — каза замаян той.
— Също и аз — подкрепи го Джордино.
— Не и в тази кола — каза тихо Пит.
— Но тя нито за миг не изчезна от погледа ти.
— Напротив. Помисли си. Авансът от двадесет минути, с който тя тръгна от пистата и мина под трибуните на път за паркинга. Размяната трябва да е била направена тогава.
Манкузо свали носната кърпичка, като откри една тънка резка малко над ушната си мида.
— Така има смисъл. Тази кола бе непрекъснато пред погледа ни, след като се качихме на магистралата.
Манкузо млъкна внезапно и погледна в отчаяние смачканата лимузина. В продължение на няколко мига те стояха неподвижно, без да продумат.
— Изгубихме я — с болка изрече Джордино. Лицето му бе побледняло. — Господ да ни е на помощ, изгубихме я.
Пит се загледа в колата с невиждащ поглед, свил големите си ръце в юмруци от гняв и отчаяние.
— Ще открием Лорън — каза той с глас, безизразен и студен като арктически лед. — И ще накараме тези, които я отвлякоха, да платят за това.
Част III
Остров Аджима
31
12 октомври 1993 г.
Билефелд, Западна Германия
Есенната утрин бе свежа със северен вятър, който пощипваше. Аугуст Клаузен излезе от паянтовата си къща и хвърли поглед към нивите си и склоновете на Тойтобург Форест край Билефелд в Северен Рейн, Вестфалия. Фермата му се намираше в долина и граничеше с един криволичещ поток, който той наскоро бе преградил. Той закопча догоре тежкото си вълнено палто, пое си няколко пъти дълбоко въздух и се отправи към хамбара.
Едър здравеняк, току-що чукнал седемдесет и четири, Клаузен все още работеше по цял ден, от изгрев до залез-слънце. Фермата бе собственост на семейството му от пет поколения. Той и жена му бяха отгледали две дъщери, които се омъжиха и напуснаха дома, предпочитайки градския живот в Билефелд пред фермерството. С изключение на работниците, които наемаха по време на жътва, Клаузен и жена му управляваха сами фермата си.
Той отвори вратата на хамбара и се качи на един голям трактор. Издръжливият стар газов двигател запали от първия път. Клаузен включи на директна предавка и изкара трактора на двора. След това зави по един черен път и се отправи към нивите, които бяха ожънати и обработени за следващото засаждане през пролетта.
За този ден той бе запланувал да запълни с пръст един хлътнал участък в югозападния край на лехата с марули. Това бе една от няколкото дребни работи на открито, които той искаше да приключи, преди да настъпят зимните месеци. Предишната вечер той бе оборудвал трактора с кофа отпред, с която да донесе пръст от една могила близо до стария бетонен бункер, останал от войната.