Част от имота на Клаузен в миналото представляваше самолетна писта за ескадрилите изтребители на Луфтвафе. Когато се върна вкъщи, след като бе служил в една танкова бригада, сражавала се с Трета армия на Патън през Франция и половината от Германия, той завари едно сметище с метални отпадъци от изгорели и унищожени самолети и моторни превозни средства, струпани на камари, осеяли почти всичката му обработваема площ. Той запази за себе си това, което бе годно за употреба, останалото продаде на търговци на отпадно желязо.
Тракторът се движеше с добра скорост по пътя. През последните две седмици бе валяло оскъдно и коловозите бяха сухи. Тополите и брезите бяха обагрени в ярки жълти петна, които изпъкваха на фона на повехналия зелен цвят. Клаузен се провря през един отвор в оградата и спря край хлътналия участък. Той слезе долу и започна да разглежда отблизо падината. Странно, тя изглеждаше по-широка и по-дълбока от предишния ден. Той отначало се зачуди дали не е била причинена от някакво подземно просмукване, дошло от потока, който той бе завирил. Земята в средата й обаче изглеждаше напълно суха.
Той се качи отново на трактора, отиде до могилата с пръст край стария бункер, който сега бе полускрит от храсти и лози, и спусна кофата. Когато я напълни догоре с пръст, той се върна обратно и се доближи до падината, докато предните му колела не стъпиха на ръба й. Той вдигна малко кофата с намерение да я наклони, за да изсипе товара с пръст, но предницата на трактора започна да се накланя напред. Предните колела потъваха в земята.
Клаузен зяпна от смайване, когато в хлътналия участък зейна дупка и тракторът се сгромоляса в една шахта, която се разширяваше с неимоверна бързина. Той замръзна в ужас, когато човек и машина се понесоха надолу в тъмнината. Изгубил ума и дума от страх, той инстинктивно опря здраво крака в металния под и сграбчи с ръце кормилото. Тракторът прелетя надолу повече от дванадесет метра, преди да падне с плясък в един дълбок подземен поток.
Огромни буци пръст се стовариха във водата и тя закипя като водовъртеж, който скоро бе забулен от облаци падащ прах. Шумът заехтя далеч навътре в невидими пространства. Тракторът потъна във водата до горния ръб на големите задни колела и замря неподвижно.
От удара дъхът на Клаузен спря. Една мъчителна болка прониза гърба му и той се сети, че това означаваше наранен прешлен. Две от ребрата му, а може би и повече изпукаха след като удари гърдите си в кормилото. Той изпадна в шок, сърцето му биеше до пръсване, а дъхът му излизаше на мъчителни пресекулки. Зашеметен, той почти не усещаше водата, която се плискаше около гърдите му.
Клаузен благослови трактора за това, че се бе приземил с правилната страна нагоре. Ако машината се бе завъртяла и паднала странично или върху кабината си, по всяка вероятност той щеше да бъде смазан до смърт или заклещен и удавен. Клаузен седеше и се мъчеше да разбере какво му се бе случило. Погледна нагоре към синьото небе, за да проумее положението, в което се намираше. След това се озърна наоколо в мрака и носещите се слоеве прах.
Тракторът бе паднал в езерото на една варовикова кухина. Единият й край се намираше под водата, но другият се издигаше над езерцето и водеше към една просторна пещера. Той не видя следи от сталактити, сталагмити или други природни образувания. Както малкото подземно преддверие, така и по-голямата пещера имаха нисък и плосък шестметров таван, който бе издълбан в земята от земекопни машини.
Огъвайки болезнено тялото си, той успя да се измъкне от седалката на трактора, и къде с плуване, къде с пълзене започна да се движи нагоре по подобния на товарна рампа под, който водеше към сухата пещера. Коленете му се поднасяха, ръцете му се хлъзгаха по тинестото покритие, което покриваше дъното на пещерата, но той упорито продължаваше да пълзи на четири крака нагоре, докато не почувства под себе си суха земя. Изтощен, той придърпа тялото си до седнало положение, завъртя се и погледна към мрачните недра на пещерата.
Тя бе изпълнена със самолети, десетки самолети. Всички паркирани в прави редици, сякаш очакваха ескадрила от пилоти фантоми. Клаузен ги позна. Това бяха първите турбореактивни самолети на Луфтвафе, „Месершмит“-262 Швалбе (Лястовица). Те стояха като призраци в пъстрите си сиво-зелени цветове и въпреки близо петдесетте години, прекарали в забвение, изглеждаха в отлично състояние. Само лека корозия по алуминиевите повърхности и сплесканите гуми подсказваха за това, че не са били поддържани от дълго време. Обитателите на тайната въздушна база трябва да са били евакуирани и всички входове запечатани, преди съюзническите армии да пристигнат.