Временно забравил за раните си, Клаузен вървеше в благоговение между самолетите, из помещенията за екипажите и зоните за поддръжка и ремонт. Когато очите му се адаптираха към тъмнината, той бе удивен от съвършения порядък, който цареше там. Нямаше и следа от прибързано заминаване. Той имаше усещането, че пилотите и техните механици бяха извикани горе на повърхността за строеви преглед и че всеки момент щяха да се върнат.
Той изпадна в екстаз, когато се сети, че цялата военновременна находка бе в неговия собствен имот или под него и че му принадлежи. Стойността на самолетите за колекционери и музеи трябва да беше от порядъка на милиони германски марки.
Клаузен се върна до ръба на подземното езеро. Тракторът представляваше жалка гледка — над водата се подаваха само кормилото и горната част на гумите му. Той погледна още веднъж нагоре към отвора към небето. Нямаше надежда да успее да се изкачи сам. Отворът бе твърде високо, а стените прекалено стръмни.
Клаузен не бе ни най-малко разтревожен. В края на краищата жена му щеше да дойде да го търси и да извика съседите, когато го откриеше да стои щастлив сред новооткритото им подземно богатство.
Някъде трябваше да има генератор за електричество. Той реши да открие местоположението му. Може би, разсъждаваше Клаузен, щеше да успее да го запали и да освети пещерата. Той присви очи над ръчния си часовник и пресметна, че ще изминат още четири часа, преди жена му да се заинтересува от дългото му отсъствие.
Той се поколеба, загледан замислено в далечния ъгъл на пещерата, който се спускаше под наклон в мрачното езеро, и се зачуди дали зад скритите под водата дълбини не се криеше друга пещера.
32
— Само да знаеха какво става зад гърба им, хората щяха да подпалят Вашингтон — каза Сандекър, докато равните поля на Вирджиния летяха покрай тъмните бронирани прозорци на специалния подвижен команден център, дегизиран като автобус на известна в цялата страна автобусна линия.
— Ние сме в положение на война, в която сме затънали до гуша — промърмори заместник-директорът на екипа МЕР. — И никой не знае за това, освен ние.
— Прав си за войната — каза Пит, като съзерцаваше една чаша с газирана вода, която държеше в ръка. — Не мога да повярвам, че тия типове са имали смелостта да отвлекат Лорън и сенатор Диас в един и същи ден.
Кърн сви рамене.
— Сенаторът излязъл от рибарската си вила в шест часа тази сутрин, влязъл с лодка в едно езеро, което не е много по-голямо от градинско езерце и изчезнал.
— Как разбрахте, че не е било самоубийство или нещастен случай, при който той да се е удавил?
— Нямаше труп.
— Тази сутрин сте драгирали и претърсили цялото езеро? — попита скептично Пит.
— Въобще не сме използвали такива примитивни методи. Отклонихме нашия най-нов шпионски спътник и го разположихме над района. Нямаше труп нито над водата, нито под нея.
— Разполагате с технология, която може да открие от космоса толкова малък обект като човешко тяло под водата?
— Все едно че нищо не си чул — каза Кърн с лека усмивка. — Просто ми повярвай, когато казвам, че втори японски екип от професионални полеви агенти са отвлекли Диас посред бял ден, заедно с лодката и извънбордовия му двигател, като са успели да извършат всичко това под погледа на поне пет други рибари, които се кълнат, че нищо не са забелязали.
Пит погледна Кърн.
— Отвличането на Лорън обаче бе забелязано.
— Да, разбира се, от Ал и Франк, които са се досетили какво става. Но зрителите по трибуните са били съсредоточени в състезанието. Ако някой от тях е погледнал случайно към Лорън по време на всеобщата възбуда от надпреварата по пистата, всичко, което той би видял, е жена, която влиза в една лимузина по свое собствено желание.
— Това, което провали умело съставения план на похитителите — каза Сандекър, — бе, че вие сте разбрали, че я отвличат и сте започнали веднага да ги преследвате. Благодарение на бързите ви действия се потвърди също така и японската връзка зад отвличането на сенатора Диас.
— Този, който е ръководил отделните заговори, е бил много добър — съгласи се Кърн. — Твърде добър за Кръвното червено братство.