— Терористичната организация — каза Пит. — Те са били зад това?
— Това е, което искат да ни накарат да си помислим. Във ФБР се е получило телефонно обаждане от някой, който се е представил за техен член и е поел отговорността. Класически опит за отвличане на вниманието ни. Ние успяхме да прозрем истината за по-малко от минута.
— Ами хеликоптерът, който управляваше лимузината? — попита Пит. — Проследихте ли го?
— До Хамптън Роудс. Там той се взривил във въздуха и паднал във водата. В този момент един спасителен екип от военноморските сили трябва да се спуска там под вода.
— Бутилка скоч, че няма да открият трупове.
Кърн погледна проницателно Пит.
— Облог, който вероятно ще спечелиш.
— Някакви следи от лимузината, която се изплъзна?
Кърн поклати глава.
— Все още никакви. Тя вероятно е била скрита и изоставена, след като са прехвърлили депутатката Смит в друго превозно средство.
— Кой се занимава с издирването?
— ФБР. Най-добрите им полеви агенти вече сформират екипи за разследване и събират всички известни данни.
— Смяташ, че това е свързано с нашето издирване на колите бомби? — попита Джордино, който заедно с Пит и Манкузо бе прибран от Кърн и Сандекър на няколко мили от мястото на катастрофата.
— Възможно е това да е предупреждение от тяхна страна да преустановим търсенето — отвърна Кърн. — Но всички се съгласихме, че стремежът им е бил да разтурят сенатската анкетна комисия и да елиминират законодателите, които ковяха законопроект за орязване на японските инвестиции в САЩ.
Сандекър запали една от скъпите си пури, след като отряза края й.
— Президентът се намира в изключително трудно положение. Дотогава, докато има шанс Смит и Диас да са живи, той не може да позволи новината за отвличането да бъде съобщена на медиите. Един господ знае каква врява ще се вдигне, ако Конгресът и обществеността научат за това.
— Поставени сме в изключително трудно положение — каза мрачно Кърн.
— Щом не е Кръвното червено братство, тогава кой е? — попита Джордино, докато палеше една пура, която бе свил от запасите на адмирал Сандекър във Вашингтон.
— Само японското правителство разполага с възможности за такава сложна операция за отвличане — размишляваше Пит.
— Доколкото можем да установим — каза Кърн, — министър-председателят Юнширо и неговият кабинет не са пряко замесени. Много е вероятно те да нямат представа какво става зад гърба им. Това не е рядко срещано явление в японската политика. Подозираме една свръхтайна организация, съставена от богати индустриалци ултранационалисти и лидери от подземния свят, които са предприели поход за разширяване и защита на растящата икономическа империя на Япония, както и на техните собствени интереси. Точните сведения, които получихме от група „Хонда“ и други източници, водят към един изключително влиятелен негодник на име Хидеки Сума. Шоуолтър е сигурен, че Сума е главното действащо лице зад колите бомби.
— Много гаден тип — добави Сандекър. — Хитър, с чувство за реалност, той е съвършен манипулатор, който в продължение на три десетилетия е дърпал конците на японските политици.
— Както и баща му три десетилетия преди него — каза Кърн и се обърна към Манкузо. — Франк е експерт относно фамилията Сума. Той е събрал една обемиста папка с информация за тях.
Манкузо седеше на един голям въртящ се стол и пиеше газиран сок от корени на различни растения, тъй като в командния автобус на Агенцията за национална сигурност алкохолните напитки не бяха позволени. Той вдигна поглед.
— Сума — баща или син? Какво желаете да узнаете?
— Кратка история на тяхната организация — отвърна Кърн.
Манкузо отпи няколко глътки от чашата си и погледна към тавана, сякаш подреждаше мислите си. След това започна да говори така, сякаш разказваше съдържанието на книга пред ученици в час по английски език.
— По време на японската офанзива през Втората световна война японските армии конфискували огромни количества плячка от религиозни ордени, банки, търговски корпорации и хазните на падналите правителства. Това, което започнало като малко ручейче от Манджурия и Корея, скоро се превърнало в пълноводен поток, когато Китай и цялата югоизточна Азия, Малая, Сингапур, Холандска Източна Индия и Филипините паднали под свирепия ботуш на настъпващата империя на изгряващото слънце. Може само да се гадае за общото количество на откраднатото злато, скъпоценни камъни и безценни предмети, но по обща оценка стойността им е около двеста милиарда, повтарям двеста милиарда долара по сегашни цени.