Сандекър поклати глава.
— Умът ми не го побира.
— Само кюлчетата злато се изчисляват на над седем хиляди тона.
— И всичко е отишло в Япония? — попита Джордино.
— Отивало е до хиляда деветстотин четиридесет и трета година. След това американските бойни кораби и особено нашите подводници са прекъснали потока. Архивите сочат, че повече от половината плячка е била изпратена във Филипините, за да бъде описана и оттам препратена към Токио. Към края на войната обаче тя е била заровена на тайни места из островите и станала известна като „златото на Ямашита“.
— Къде е мястото на фамилията Сума във всичко това? — попита Пит.
— Стигам до тях — каза Манкузо. — Окупационните войски били последвани от японски престъпни групи, които бързо сложили ръка върху влоговете в банките, националните съкровища и богатствата на частните лица, всичко в името на императора. Двама второстепенни агенти от една престъпна организация, известна като „Черното небе“, която управлявала престъпния свят на Япония след началото на века, дезертирали и основали свое собствено общество, което нарекли „Златните дракони“. Единият е бил Корори Йошишу. Другият — Кода Сума.
— Кода е бащата на Хидеки — заключи Сандекър.
Манкузо кимна.
— Йошишу е бил син на дърводелец от един храм в Киото. Баща му го изпъдил от дома, когато бил на десет години. Постъпил в редиците на „Черното небе“ и се издигнал в неговата йерархия. През хиляда деветстотин двадесет и седма, на осемнадесетгодишна възраст, шефовете му уреждат той да постъпи в армията, където Йошишу изкусно се издигнал до чин капитан до завладяването на Манджурия от имперската армия. Започнал да се занимава с пренасяне на хероин, което донесло на бандата стотици милиони долари печалба, която била поделена с армията.
— Почакай — каза Джордино. — Казваш, че японската армия е била замесена в търговия с наркотици?
— Те са въртели бизнес, на който наркобароните от Колумбия биха могли само да завиждат — отвърна Манкузо. — Съвместно с главатарите на японските банди военните въртели търговия с опиум и хероин, принуждавали окупираното гражданство да участва в нагласени лотарии и да играе хазартни игри в игрални домове, както и контролирали продажбата на стоки на черния пазар.
Автобусът спря на един червен светофар и Пит погледна в лицето един шофьор на камион, който напразно се мъчеше да пробие с поглед тъмните стъкла на прозореца. Макар че Пит зяпаше през прозореца, умът му следеше всяка дума на Манкузо.
— Кода Сума е бил на същата възраст като Йошишу, първороден син на обикновен моряк от имперските военноморски сили. Баща му го принудил да постъпи във флота, но той дезертирал и е бил вербуван от мафиотите на „Черното небе“. Приблизително по същото време, когато вкарали Йошишу в армията, главатарите на бандата замазали провинението на Сума за дезертьорство и го възстановили отново във флота, този път само че като офицер. Като раздавал услуги и бутал пари в необходимите ръце, той бързо се издигнал до чин капитан. Тъй като били агенти от една и съща престъпна групировка, съвсем естествено е било те да работят заедно. Йошишу координирал операциите за хероина, докато Сума систематизирал плячката и уреждал транспортирането й чрез имперските военноморски съдове.
— Колосални кражби, които да сложат край на всички кражби — отбеляза мрачно Джордино.
— Целият обхват на тази мрежа никога не ще може да бъде документиран.
— Стойността на плячката е била по-голяма дори в сравнение с ограбването на Европа от нацистите? — попита Пит, като отваряше втора бутилка с газирана вода.
— Далеч по-голяма — отвърна Манкузо, като се усмихваше. — Тогава, както и сега, японците са се интересували повече от икономическата страна на нещата — злато, скъпоценни камъни, твърда валута — докато нацистите са се съсредоточили върху шедьоври на изкуството, скулптурата и редки ценни предмети. — Изражението му внезапно стана отново сериозно. — Следвайки японските сили в Китай и останалата част от югоизточна Азия, Йошишу и Сума доказали способностите си на заговорници от най-престъпен вид. Подобно на героите от книгата на Хелър „Параграф 22“, те сключвали изгодни сделки с враговете си. Продавали луксозни стоки и военни материали на Чан Кай Ши, като установили доста добри приятелски отношения с генералисимуса, комбина, която им донесла огромни дивиденти, след като комунистите завзели Китай и по-късно, когато китайското правителство се преместило във Формоза, станал по-късно Тайван. Те купували, продавали, плячкосвали, внасяли и изнасяли контрабандни стоки, изнудвали и убивали в нечувани мащаби, като обезкървявали всяка страна, в която им стъпел кракът. Излишно е да се споменава, че Йошишу и Сума са играели според правилата на играта „едно за теб, две за мен“, когато са описвали плячката и са я поделяли с имперските сили.