Пит стана от стола си и се протегна, като с лекота докосна тавана на автобуса.
— Каква част от общата плячка е стигнала в действителност до Япония?
— Малък процент от нея влязъл в имперската военна хазна. По-лесно преносимите съкровища, скъпоценните камъни и платината Сума и Йошишу успешно внесли тайно в Токио с помощта на подводници и ги скрили в една ферма в провинцията. Огромната маса от кюлчета злато останала на главния остров на Филипините Лусон. Те били съхранявани в тунели с дължина стотици километри, прокопани от хиляди военнопленници от съюзническите армии, използвани за робски труд. Японците ги принуждавали да работят, докато умрат от изтощение или ги екзекутирали, за да запазят в тайна местоположението на скритата военна плячка, за да могат да я приберат обратно след войната. Аз открих един тунел в Корегидор, който съдържаше костите на триста пленника, които са били погребани живи.
— Защо това никога не е било предоставяно на вниманието на обществеността? — попита Пит.
Манкузо сви рамене.
— Не мога да кажа. Едва след като изминаха четиридесет години, в няколко книги се спомена нещо за това варварство. Но тогава от похода на смъртта в Батаан и армиите от американски, британски и филипински войници, загинали в концентрационните лагери, бяха останали само смътни спомени.
— Германците все още ги преследва кошмарът на холокоста — размишляваше Пит, — но японците излязоха почти неопетнени от жестокостите, извършени от тях.
Лицето на Джордино бе мрачно.
— Има ли съкровища, които японците да са взели обратно след войната?
— Някои от тях са били изкопани от японски строителни компании, които са претендирали, че помагат на Филипините да се възстановят от опустошенията на войната чрез разработване на различни проекти за изграждане на промишлеността. Естествено, те работили в такива райони, под чиято повърхност е имало заровена плячка. Друга част е била открита от Фердинанд Маркос, който изнесъл няколкостотин тона злато извън страната и дискретно го превърнал във валута на световните пазари. Доста голям дял бил открит и отмъкнат от Сума и Йошишу двадесет години по-късно. Може би някъде около седемдесет процента от плячката е все още заровена и може никога да не бъде открита.
Пит погледна въпросително Манкузо.
— Какво е станало със Сума и Йошишу след края на войната?
— Тези типове въобще не са били глупави. Още през хиляда деветстотин четиридесет и трета те видели в листенцата чай на дъното на чашките си бъдещото поражение и започнали да градят планове за по-нататъшното си оцеляване по един грандиозен начин. Тъй като нямал намерение да загине в бой по време на завръщането на Макартър в Лусон, нито да извърши ритуално самоубийство поради унижението от разгрома, Сума поел командването на една подводница. След това като награбили здравата от императорския дял, те отплавали за Валпараисо в Чили, където живели пет години в луксозен комфорт. Когато Макартър се ангажирал в корейската война, опитните крадци се върнали вкъщи и станали първокласни организатори. Сума посветил гения си на икономическите и политическите интриги, докато Йошишу затвърдил своята власт над подземния свят и новото поколение азиатски безскрупулни търговци. За десет години те успяват да станат най-влиятелните фигури в Далечния изток.
— Двама големи сладури — каза саркастично Джордино.
— През хиляда деветстотин седемдесет и трета Кода Сума починал от рак — продължи Манкузо. — Подобно на двойка гангстери от времето на Сухия режим синът на Сума, Хидеки, и Йошишу се споразумели да разделят огромната организация на клонове, които да се занимават с различни видове дейности. Йошишу ръководел престъпните дела, докато Хидеки създал могъща база в правителството и промишлеността. Макар че старият мошеник се оттеглил почти изцяло, той участвал активно в редица дела, давал напътствия на настоящите престъпни лидери на „Златните дракони“ и от време на време осъществявал по някое и друго съвместно начинание със Сума.