— Има ли още? — попита Сандекър с лека настойчивост.
— Ханамура продължил със съобщението, че е попаднал на сигурна следа към център „Дракон“. Това е всичко.
— Някаква вест за Рой Орита? — попита Пит.
— Само едно мимолетно споменаване.
— И той ли е изчезнал?
— Не, Пенър не казва това. Той просто споменава, че Орита настоява да остане в сянка, докато придобием по-ясна представа за положението.
— Бих казал, че гостите водят срещу отбора на домакините с три на едно — каза философски Пит. — Те отвлякоха двама от нашите законодатели, отсякоха ръцете на група „Хонда“ и „Кадилак“ и накрая, което е най-лошото, те знаят какво търсим и откъде идваме.
— Сума държи всички силни карти — съгласи се Кърн. — По-добре веднага да информирам мистър Джордън, за да може той да предупреди президента.
Пит се наведе над облегалката на стола си и втренчи безизразен поглед в Кърн.
— Защо се безпокоиш?
— Какво искаш да кажеш?
— Не виждам основания за паника.
— Президентът трябва да бъде предупреден. Ние не сме изправени само пред заплахата от ядрен шантаж, но и пред политически откуп за Диас и Смит. Всеки момент Сума може да стовари брадвата си върху нас.
— Не, няма. Поне не сега.
— Откъде знаеш? — поиска да узнае Кърн.
— Нещо възпира Сума. Той има цяла армада от онези скрити коли бомби. Всичко, от което той се нуждае, е да подкара една от тях по улиците на Манхатън или Лос Анджелис и да уплаши до смърт Белия дом и американската общественост. Той буквално е хванал правителството за скротума. Но какъв е следващият му ход? Прави се на дребен похитител. Не, съжалявам. Нещо не върви както трябва. Сума не е готов за главното действие. Струва ми се, че увърта.
— Мисля, че Дърк има право — каза Манкузо. — Възможно е агентите на Сума да са внесли тайно колите бомби, преди да са успели да въведат в действие детонационния команден център.
— В това има логика — заключи Сандекър. — Значи все още може да имаме време да изпратим нова група, за да го намери и неутрализира.
— В момента всичко зависи от Ханамура. — Кърн се поколеба, измъчван от опасения. — Можем само да се надяваме той да е открил център „Дракон“. Но ние трябва също така да имаме предвид и твърде реалната възможност той да е мъртъв или заловен от силите за сигурност на Сума.
Те се умълчаха, докато равнините на Вирджиния летяха край прозорците на автобуса. Листата на дърветата грееха със златни багри под лъчите на есенното слънце. Малцина от хората, които вървяха край пътя, обръщаха внимание на минаващия автобус. Ако някой от тях бе зърнал табелата с името на компанията върху предното стъкло над шофьора, той щеше просто да си помисли, че това е група туристи, които обикалят бойните полета на Гражданската война.
Накрая Сандекър изказа на глас мисълта, която бе в глава на всички:
— Само да знаехме каква нишка разплита Ханамура…
33
В този момент от другата страна на земното кълбо Джим Ханамура би дал новия си „Корвет“ и музикалната си система „Редондо Бийч“, последна дума на техниката, която бе закупил за ергенското си жилище, за да си размени мястото с който и да е от онзи автобус във Вирджиния.
Дрехите и кожата му бяха прогизнали от студения дъжд през нощта, докато лежеше в една канавка, покрит с кал и гниещи листа. Преди десет минути полицията и униформените сили за сигурност, които го преследваха, бяха претърсили района и преминали по-нататък, но той лежеше в тинята, като се опитваше да си почине и да състави план за действие. Той с мъка се изви и се подпря на здравия си лакът, за да погледне първо нагоре и след това към пътя. Единственият признак за движение бе един мъж в гаража на една малка къщичка, който се бе навел под вдигнатия капак на един малък товарен камион.
Ханамура се отпусна обратно в канавката и загуби съзнание за трети път, след като бе прострелян по време на бягството си от град Едо. Когато отново дойде на себе си, той се зачуди колко ли време е бил в несвяст. Вдигна дясната си ръка, но часовникът му бе спрял, счупен, когато той блъсна колата си. Не можеше да е било за дълго обаче, тъй като шофьорът на товарния камион все още бърникаше из двигателя му.
Трите куршума от автоматичните пушки на охраната го бяха улучили в лявата ръка и рамото. Това бе една от онези случайности и непредвидени инциденти, чиято вероятност да се случат е едно на хиляда и които изневиделица връхлитат върху професионалния оперативен агент.