Планът му бе прецизен и изпълнен до най-малката подробност. Той бе подправил пропуска на един от главните конструктивни инженери на Сума на име Иро Миаца, който силно приличаше на Ханамура в лице и тяло.
Влизането в град Едо и преминаването през пропусквателните пунктове, които водеха към проектно-конструктивния отдел, премина съвсем гладко. Нито един от охраната не видя нещо подозрително в един човек, който се връща в офиса си след няколко часа и остава там да работи до късно през нощта. Всички японци оставаха да работят извънредно, рядко някой от тях се задоволяваше само с нормалните осем часа.
Проверката на документите бе повърхностна, но все пак по-щателна от онази, която се извършваше, преди да пуснат някого в сградата на Пентагона във Вашингтон. Пазачите кимнаха на Ханамура и наблюдаваха как той пъха картата на пропуска си в електронния компютър за установяване на самоличността. Чу се съответният звън, светна зелената лампичка на една видеокамера и пазачите му махнаха с ръка да премине, удовлетворени, че Ханамура е бил допуснат да влезе в тази част на сградата. При толкова много хора, които влизаха и излизаха по всяко време на денонощието, те не можаха да си спомнят, че мъжът, за който Ханамура се представяше, си бе тръгнал за вкъщи само преди няколко минути.
За час и половина Ханамура претършува три офиса, преди да попадне на ценната находка. В задната част на едно чекмедже на една чертожна маса той намери навити на руло груби скици на тайна инсталация. Скиците е трябвало да бъдат унищожени. Той можеше единствено да предположи, че чертожникът е пропуснал поради небрежност да ги пусне в близката машина за унищожаване на документи. Без да бърза, той пусна чертежите през една копирна машина, сложи ги в плик и постави оригиналите обратно в чекмеджето в същото положение, в което ги бе намерил. Пликът той нави и прикрепи със самозалепваща лента към прасеца на единия си крак.
След като премина на излизане през пропусквателния пункт, Ханамура помисли, че си е вече вкъщи. Той влезе в огромния атриум и зачака реда си за асансьора, който се отваряше към пешеходния тунел и отвеждаше към етажа на паркинга, където той бе оставил своя пикап „Мурмото“ с четворно предаване. Вътре в асансьора се бяха натъпкали около двадесет души и Ханамура има нещастието да бъде принуден да застане в първата редица. Когато вратите се отвориха на етажа на неговия паркинг, съдбата му изигра мръсен номер.
Тласнат напред от тълпата зад него, Ханамура се озова лице в лице с Иро Миаца.
Инженерът, чиято самоличност бе взел Ханамура, бе излязъл от съседния асансьор със съпругата и децата си. Те отиваха към същия етаж на паркинга за вечерна разходка с колата над земята. Необяснимо как очите на Миаца бяха привлечени към пропуска, закачен на джоба на Ханамура.
За момент той просто го погледна, след това очите му се разшириха и той зяпна Ханамура в лицето с невярващ поглед.
— Какво правите с пропуска ми? — попита той възмутено.
— Отдел за вътрешна сигурност — отвърна спокойно Ханамура с авторитетен вид. — Проверяваме охраняваните зони, за да видим дали охраната е бдителна и ще ни разпознае в тълпата. Така стана, че на мен ми издадоха пропуск с вашето име и идентификационен номер.
— Моят брат е помощник-началник на отдела за сигурност. Той не ми е споменавал за такава проверка.
— Не е нужно да го разгласяваме на всички — каза Ханамура, като гледаше заплашително Миаца, който отказваше да отстъпи.
Ханамура се опита да се промуши край него, но инженерът го сграбчи за ръката.
— Почакайте! Искам да проверя това.
Светкавичният ход на Ханамура бе почти неуловим. Той заби дланта си в гърдите на Миаца, счупвайки гръдната му кост. Инженерът зяпна с уста, мъчейки се да си поеме въздух, хвана се за гърдите и се свлече на колене. Ханамура го бутна встрани и спокойно отиде до пикапа си, който бе паркирал в посока към изхода. Той бързо отвори незаключената врата на „Мурмото V-6“ с четворно предаване, шмугна се зад волана и завъртя ключа за запалване. Двигателят запали на второто превъртане. Ханамура включи на скорост и потегли към изходната рампа и портала, които се намираха само на един етаж над него.
Той щеше да успее, ако съпругата и децата на Миаца не бяха надали писък до небето, сочейки като обезумели към Ханамура. Един от охраната, който бе наблизо, се втурна към тях и ги заразпитва. Той почти нищо не разбра от истеричното им бръщолевене, но бе достатъчно съобразителен, за да използва портативното си радио и предупреди охраната на главния вход.