Всичко се бе обърнало против Ханамура. Той закъсня с частица от секундата. Един пазач излезе от къщичката на портала и вдигна ръка на Ханамура да спре. Двама от колегите му, разположени на пост от двете страни на изходния тунел, вдигнаха оръжието си и се прицелиха в него. И накрая над улицата бе спусната една тежка стоманена бариера.
Ханамура прецени обстановката с бърз трениран поглед. Нямаше смисъл да спира и да прави опит да измами по някакъв начин охраната. Той се стегна, за да посрещне удара, натисна педала за газта до дупка и се сви колкото се може по-ниско върху седалката. Той удари бариерата отчасти с издадената броня, отчасти с предните фарове. Последните се счупиха и смачкаха в бронята, а решетката се заби в радиатора.
Ударът не бе толкова силен, колкото очакваше Ханамура, просто малко изкривено желязо, счупени стъкла и тънко пронизително изскърцване, когато набралият инерция камион огъна и откъсна бариерата от бетонния стълб, на който бе окачена. След миг прозорците изчезнаха в облак от малки парченца.
Пазачите бяха открили огън с автоматичните си пушки. Това бе единственото нещо, в което малко му провървя. Пазачите се целеха високо, вместо да взривят отделението на двигателя и резервоара с бензин или да спукат гумите.
Стрелбата рязко секна, когато той излезе от тунела и премина през потока от коли, които влизаха в подземния град от другото входящо шосе. С еднакво внимание Ханамура наблюдаваше както огледалото за обратно гледане, така и шосето и движението отпред. Той и за миг не се съмняваше, че силите за сигурност на Сума са предупредили полиция да блокира пътищата. Като включи четворното предаване на „Мурмото“, той свърна от шосето и се спусна по един черен път, разкалян от проливния дъжд. Едва след като подскача по неравния път в продължение на десет километра през един горист район, той усети пареща болка в рамото си и нещо лепкаво да се стича по лявата му страна. Той спря под един голям бор и прегледа лявото рамо и ръката си.
Бе улучен на три места. Един куршум бе минал през бицепсите, друг бе засегнал ключицата му, а третият бе преминал през месестата част на рамото му. Това не бяха смъртоносни рани, но ако не се погрижеше за тях, можеха да станат изключително сериозни. Това, което тревожеше Ханамура, бе голямата загуба на кръв. Вече бе започнал да чувства ранните пристъпи на замайване. Той разкъса ризата си и направи няколко груби превръзки, за да спре, доколкото можеше, кръвотечението.
Шокът и болката бавно отстъпваха място на вцепененост. Съзнанието му започна да се замъглява. Посолството бе на сто и шестдесет километра, в сърцето на Токио. Той никога нямаше да успее да стигне до него през множеството оживени улици, без да бъде спрян от полицай, чието внимание щеше да бъде привлечено от направения на решето камион или да бъде заловен от мрежата въоръжени отряди на Сума, които щяха да блокират всички по-главни пътища, водещи към столицата. В един кратък миг през ума му мина мисълта да се възползва от сигурността на хана на екипа МЕР, но Асакуса се намираше в североизточната част на Токио, докато град Едо бе в противоположна, западна посока.
Той погледна нагоре през разбитото предно стъкло към дъждовното небе. Ниските облаци щяха да затруднят издирването му по въздуха от хеликоптери. Това бе едно предимство. Като се осланяше на четворното предаване на стабилния „Мурмото“, Ханамура реши да кара по пресечения терен, като използваше обиколни пътища. След това възнамеряваше да изостави пикапа и ако му се отдадеше възможност, да открадне кола.
Ханамура продължи да кара през дъжда, заобикаляйки потоците и оризовите ниви, като неотменно държеше посока към светлините на града, които грееха с мъждива светлина на фона на облачното небе. С приближаването му към столицата, областта започна да става все по-гъсто населена. Откритите поля свършиха почти мигновено, а малките черни пътища скоро се разшириха в оживени шосета и магистрали.
Пикапът също започна да дава признаци на умора. Радиаторът бе повреден при сблъсъка с бариерата и парата излизаше със свистене изпод капака на все по-големи бели облаци. Той погледна арматурното табло. Стрелката на индикатора за температура трептеше в червената зона. Време беше да намери друга кола.