В този момент той изпадна в несвяст от загубата на кръв и се стовари върху кормилото.
„Мурмото“ се понесе извън пътя и удари странично няколко паркирани коли, преди да се блъсне в една къща, разбивайки тънката й дървена стена. Ударът го върна в съзнание и той се заозърта замаян в малкото дворче, което „Мурмото“ бе унищожил. Той бе благодарен на това, че обитателите на къщата ги нямаше и че той не бе разбил някоя обитавана стая.
Единият от фаровете все още работеше, като осветяваше една порта в задната част на двора. Като се препъваше, Ханамура премина през нея и се озова в една уличка зад къщата, когато зад него се разнесоха виковете на стреснатите съседи. Десет минути по-късно след като премина, олюлявайки се, през един малък парк, той се строполи изтощен в една кална канавка, където се скри.
Той остана да лежи там, като слушаше сирените, които летяха с писък към катастрофиралия му пикап. След като почувства отново прилив на сили, той започна да се придвижва все по-навътре в един от уединените квартали на Токио, но една кола на силите за сигурност започна да се движи нагоре-надолу по улицата, като осветяваше с прожектори парка и близките тесни пресечки. Тогава той отново изпадна в несвяст.
Когато студът от водата го събуди, Ханамура ясно осъзна, че бе твърде слаб, за да открадне кола и да продължи. Бавно, с вдървено тяло и стиснати зъби, за да превъзмогне болката, която се върна с мъчителни пулсации, той прекоси, олюлявайки се, улицата и се приближи към мъжа, който работеше по двигателя на камиона си.
— Можете ли да ми помогнете? — помоли немощно Ханамура.
Мъжът се обърна и зяпна онемял към ранения непознат, който се олюляваше пред него.
— Вие сте ранен — каза той — и кървите.
— Катастрофирах нагоре по улицата и се нуждая от помощ.
Мъжът хвана Ханамура през кръста.
— Нека да ви заведа вкъщи, жена ми може да ви окаже помощ, докато аз извикам линейка.
Ханамура извъртя тяло и се освободи.
— Не се безпокойте за това, ще се оправя.
— Тогава трябва да отидете направо в болницата — каза искрено мъжът. — Аз ще ви закарам.
— Не, моля ви — отклони предложението му Ханамура. — Но ще ви бъда много задължен, ако доставите един пакет вместо мен в американското посолство. Много е спешно. Аз съм куриер и бях тръгнал от град Едо, когато колата ми се поднесе и излетя от пътя.
Собственикът на товарния камион стоеше в недоумение, докато Ханамура надраска нещо на английски на гърба на плика и му го подаде.
— Искате да занеса това до американското посолство, вместо да ви закарам до болницата?
— Да, трябва да се върна на мястото на катастрофата. Полицията ще се погрижи за линейка.
Нищо от това не изглеждаше смислено на шофьора на товарния камион, но той прие молбата, без да спори.
— Кого да търся в посолството?
— Мистър Шоуолтър. — Ханамура извади портфейла от джоба си и подаде на шофьора една дебела пачка с йени.
— За всякакво неудобство. Знаете ли къде да отидете?
Лицето на шофьора светна от неочаквания му късмет.
— Да, посолството е близо до пресечката на магистрали три и четири.
— Кога може да тръгнете?
— Току-що привърших със сглобяването на разпределителя на камиона. Мога да тръгна след няколко минути.
— Добре — поклони се Ханамура. — Благодаря ви много. Кажете на мистър Шоуолтър, че трябва да ви плати двойно по-голяма сума от тази, която ви дадох, когато получи плика.
След това Ханамура се обърна и тръгна клатушкайки се под дъжда, за да изчезне в мрака.
Той можеше да тръгне с шофьора на камиона до посолството, но не смееше да рискува да изпадне в безсъзнание или дори да умре. И в двата случая шофьорът можеше да изпадне в паника и да го откара до най-близката болница или да извика някой полицай. Тогава ценните чертежи вероятно щяха да бъдат конфискувани и върнати в главната квартира на Сума. Вместо това той разчиташе на късмета си и на честността на шофьора на товарния камион, като същевременно щеше да насочи преследването в друга посока.
Окрилян единствено от смелостта и силата на духа си, Ханамура извървя пеш почти километър, когато от тъмнината на парка излезе една бронирана кола. Тя зави към улицата и се понесе след него. Твърде изтощен, за да бяга, той се свлече на колене край една паркирана кола и заопипва палтото си за смъртоносното хапче. Пръстите му едва-що бяха напипали капсулата с отровата, когато бронираната кола с армейски опознавателни знаци и червени мигащи светлини спря с насочени към него фарове. Светлината им проектира сянката на Ханамура върху стената на един склад на няколко метра отзад.