От колата слезе една фигура с очертан силует, и се приближи. С необичайния си вид човекът изглеждаше така, сякаш бе дошъл от друга епоха. Той бе облечен със странно кожено палто, скроено като кимоно и носеше самурайския меч катана, чието излъскано острие проблясваше на светлината. Когато се приближи достатъчно, за да може лицето му да се види на светлината на фаровете, той погледна надолу към Ханамура и заговори със самодоволен глас.
— О-хо, ето го прочутият детектив, ценител на изкуството. Едва те познах без перуката и фалшивата ти брада.
Ханамура погледна нагоре в змийското лице на Моро Каматори.
— О-хо — повтори като ехо той. — Не е ли това водоносецът на Хидеки Сума?
— Водоносец?
— Жалък шут, така да се каже, блюдолизец, подлизурко.
Лицето на Каматори побеля от ярост. Святкащите му зъби се оголиха.
— Какво откри в Едо? — попита властно той.
Ханамура не благоволи да удостои Каматори с отговор. Той дишаше тежко, устните му бяха опънати в напрегната усмивка. Внезапно той метна смъртоносното хапче в устата си и го сдъвка с кътниците си, за да пусне течността. Отровата мигновено се абсорбира през тъканта на венците. След тридесет секунди сърцето му щеше да спре да бие и той щеше да е мъртъв.
— Сбогом, глупако — процеди той.
Каматори нямаше време да действа, но въпреки това вдигна меча, сграбчи дългата дръжка с двете си ръце и описа с острието широка дъга, влагайки в удара всичката сила, на която бе способен. Шокът от смайването проблесна в очите на Ханамура за един кратък миг, преди да бъде заменен с изцъкления поглед на смъртта.
Каматори получи окончателното удовлетворение да види как мечът му спечели състезанието с отровата, когато острието отсече главата на Ханамура от раменете му така гладко, сякаш бе гилотина.
34
Боядисаните в мръснокафяво автомобили „Мурмото“ бяха паркирани в неравномерна колона зад рампата, която водеше към пещерообразната вътрешност на голямото полуремарке. Джордж Фурукава изпита огромно облекчение от факта, че тези четири коли бяха последната пратка. Документите за освобождаване, които бе намерил както обикновено под предната седалка на спортната си кола, съдържаха и една кратка бележка, която го уведомяваше, че неговата част от проекта е завършила.
Той получи също така и инструкции да провери колите за предавателни устройства. Не бяха дадени обяснения, но той стигна до заключението, че Сума проявяваше малко позакъсняло безпокойство от това да не би последната му пратка да бъде проследена от някаква неизвестна група хора. Мисълта, че това можеха да бъдат федерални следователи изпълваше Фурукава с изключително безпокойство. Той бързо обиколи всяка една от колите, като гледаше цифровите показания на едно електронно устройство, което откриваше дали се предават радиосигнали.
Удовлетворен, че спортните седани с техните грозни шарки в кафяво бяха чисти, той махна на шофьора на камиона и неговия помощник. Те се поклониха леко, без да продумат нищо в отговор и като се редуваха, вкараха колите нагоре по рампата в ремаркето.
Фурукава се обърна и се запъти към колата си доволен, че се бе освободил от едно задължение, което чувстваше, че е по-долу от поста му на вицепрезидент на лабораториите „Самюъл Дж. Винсент“. Тлъстите хонорари, които Сума му бе вече платил за неговите усилия и лоялност, щяха да бъдат умело вложени в японски корпорации, които отваряха офиси в Калифорния.
Той подкара колата си към портала и връчи на пазача копие от документите за освобождаване. След това насочи полегатия нос на спортното си „Мурмото“ към оживеното движение на камиони около товарния пристанищен терминал и се отправи към офиса си. Този път не прояви любопитство, нито погледна назад. Интересът му към тайното местоназначение на леките коли бе изчезнал.
Стейси дръпна ципа на якето си догоре, като плътно затвори яката около врата си. Страничната врата на хеликоптера бе свалена и хладният бриз от океана свиреше вътре в командната кабина. Дългата й руса коса се развя пред лицето й и тя я върза отзад с къса кожена лента. В скута й лежеше една видеокамера. Тя я вдигна и я нагласи. След това се обърна странично, доколкото й позволяваше предпазния колан и фокусира телеобектива в задната част на спортната „Мурмото“, която излизаше от пристанищната зона.