Той записа показанията на гърба на ръката си. След това постави един комплект с компактни инструменти върху бронята. Спря за малко и заговори в радиото.
— Ало, група „Буик“?
— Казвай — отвърна Стейси.
— Започвам проучвателната операция.
— Внимавай да не оплескаш нещо.
— Няма страшно.
— Оставаме на линия.
След петнадесет минути Уедърхил бе вече разглобил кутията на компресора и разглеждаше бомбата. Той бе леко разочарован. Моделът не бе толкова усъвършенстван, колкото бе предположил. Хитър, да, но той сам можеше да изобрети и построи едно много по-ефективно и разрушително устройство.
Той замръзна неподвижно, когато чу звука на пневматичните спирачки и почувства как ремаркето забавя ход. Но това бе само защото камионът бе тръгнал по едно отклонение, водещо към друга магистрала и не след дълго отново набра скорост. Уедърхил сглоби обратно компресора и сигнализира на Стейси.
— Все още ли сте с мен? — попита кратко той.
— Все още сме тук — отвърна Стейси.
— Къде съм?
— Преминавате Уест Ковина. Движите се в източна посока към Сан Бернардино.
— Изтеглих сметката си и нямам повече работа в банката — предаде по радиото той. — На коя спирка трябва да сляза от автобуса?
— Един момент да проверя разписанието — отвърна Стейси. След няколко секунди тя се обади отново. — Има един контролен пункт от тази страна на Индио. Той е задължителен. Шофьорите трябва да спрат за проверка. Ако по някаква причина те завият в друга посока, ние планираме да ги спрем с полицейска кола. Иначе трябва да пристигнеш на контролния пункт след около четиридесет и пет — петдесет минути.
— Ще се видим там — каза Уедърхил.
— Приятно пътуване.
Както повечето агенти под прикритие, чийто адреналин започва да пулсира във вените по време на критичните фази на дадена операция, сега, когато трудната част бе останала зад гърба му, Уедърхил бързо се отпусна. Скоро той се отегчи от бездействието си. Всичко, което му оставаше сега, бе да се изкачи през вентилационните отвори на покрива и да се спусне от задната страна на ремаркето, извън полезрението на страничните огледала на шофьорите.
Той отвори жабката и извади пакета, който съдържаше гаранционните документи на колата и наръчника с инструкции на шофьора. Включи вътрешното осветление и започна лениво да прелиства наръчника. Въпреки че първата му специалност бе ядрена физика, електрониката винаги го бе привличала. Той отвори на страницата, където бяха дадени електрическите схеми на „Мурмото“ с намерение да проследи обвръзката им.
Но тази страница в наръчника не съдържаше никакви електрически схеми. Това бе карта с инструкции за разполагане на колите на определени места, където щяха да бъдат взривени.
Изведнъж стратегията на Сума стана толкова прозрачна и ясна на Уедърхил, че той трябваше да се насили, за да я повярва. Колите бомби не бяха просто част от някаква заплаха, целяща да защити плановете за икономически експанзионизъм на Япония. Ужасният кошмар се оказа истински.
Колите бомби щяха да бъдат използвани.
35
Поне десет години бяха минали от последния път, когато Реймънд Джордън бе преодолявал заключени врати, не и след като, разбира се, той се бе издигнал нагоре по йерархичната стълбица от обикновен полеви агент. Хрумна му да провери дали все още е във форма.
Той пъхна една малка компютърна сонда в кабелите на алармената система на хангара на Пит. Натисна един бутон и вкара комбинацията в сондата. Алармената кутия разпозна кода и му го показа на светодиодния дисплей. След това, с измамно спокойствие и безгрижие, той въведе съответната комбинация, която изключваше алармата, отвори ключалката на вратата с шперц и влезе безшумно вътре.
Той съзря Пит, коленичил с гръб към него пред тюркоазния „Статс“ в далечния край на хангара. Пит изглеждаше съсредоточен в ремонтирането на един от предните фарове.
Влизането на Джордън не бе забелязано и той започна да разглежда колекцията. Мащабите й го удивиха. Той бе чувал Сандекър да говори за нея, но словесното описание не можеше да я представи в истинската й светлина. Той тръгна тихо зад първия ред коли, зави и се приближи към Пит от страна на апартамента му. Това бе една проверка. Той бе любопитен да види каква ще бъде реакцията на Пит спрямо един натрапник, който внезапно се появява на една ръка разстояние.