— И с най-добрите разузнавателни умове в целия свят, ето с какво разполагате вие. — Гласът на Пит звучеше уморено. Той отиде в кухнята, отвори хладилника и наля малко мляко, след което подаде чашата на Джордън. — Ами вашите специални екипи в Япония? Къде бяха те при приземяването на самолета?
— След убийството на Марвин Шоуолтър и Джим Ханамура…
— И двамата са убити? — прекъсна го Пит.
— Токийската полиция открила тялото на Ханамура в една канавка обезглавено. Главата на Шоуолтър, без тялото, е била открита преди няколко часа, набучена на оградата на посолството ни. В допълнение на тази каша, ние подозираме, че Рой Орита е дълбоко законспириран агент. Той ни е мамил от самото начало. Само господ знае колко информация е предал на Сума. Може би никога няма да успеем да изчислим щетите.
Гневът на Пит се поуталожи, когато видя мъката и огорчението по лицето на Джордън.
— Съжалявам, Рей, нямах представа, че нещата са тръгнали толкова зле.
— Никога не съм имал екип МЕР, който да е бил подложен на такива удари.
— Какво ви насочи към Орита?
— Няколко най-общи предположения. Шоуолтър бе твърде хитър, за да бъде отвлечен без вътрешна помощ. Той е бил предаден от някой, в когото е имал доверие. Този някой е знаел точните му ходове. След това идва Джим Ханамура, който изрази своите смътни подозрения относно Орита, но нямаше нищо конкретно, по което да продължи. За да допълним това подозрение, Орита е прекъснал връзката и се е потопил някъде. След изчезването на Шоуолтър той не е докладвал на Мел Пенър. Кърн смята, че се е скрил при Сума в град Едо.
— Какво е потеклото му?
— Трето поколение американец. Баща му спечелил „Сребърна звезда“ в италианската кампания. Не ни е ясно каква примамка е използвал Сума, за да го вербува.
— Кой е извършил екзекуцията на Ханамура и Шоуолтър?
— Все още няма доказателства. Прилича на ритуално убийство. Един полицейски патолог смята, че главите им са били отсечени със самурайски меч. Главният убиец на Сума е известен любител на древните бойни изкуства, но не можем да докажем, че той го е извършил.
Пит бавно се отпусна на един стол.
— Загуба, страхотна загуба.
— Джим Ханамура не си отиде напразно — каза Джордън с внезапна упоритост. — Той ни даде нашата единствена нишка към детонационния команден център.
Пит вдигна очаквателно поглед.
— Открили сте местоположението му?
— Все още няма повод за празнуване, но сме с половин стъпка по-близо.
— Каква информация е открил Ханамура?
— Джим проникнал в офисите на строителните проектанти и намерил нещо, което изглеждало като чернови на чертежи на някакъв електронен команден център, който по вид отговаря на това, което търсим. Имало указания, които сочели, че това е подземна инсталация, до която се стига през тунел.
— Нещо за местоположението й?
— Краткото съобщение, което написал на гърба на плика, който е бил доставен в посолството от шофьора на един товарен камион за доставка на авточасти, е твърде енигматично, за да бъде дешифрирано с някаква точност.
— Какво е съобщението?
— Той е написал: „Погледнете остров Аджима“.
Пит сви леко рамене.
— Е, какъв е проблемът?
— Няма такъв остров — отвърна с пораженчески тон Джордън. Той вдигна чашата и я разгледа. — Това е обезмаслено мляко.
— За теб е по-полезно от пълномасленото.
— Все едно че пиеш вода — измърмори Джордън, докато разглеждаше една витрина с трофеи. Повечето бяха награди за отличили се автомобили на представителни изложби, имаше и футболни награди от гимназията и военновъздушната академия, както и две за фехтовка.
— Ти фехтовач ли си?
— Не съм точно от олимпийска класа, но все още се справям добре, когато успея да отделя малко време.
— Шпага, рапира или сабя.
— Сабя.
— Правиш ми впечатление на човек със силен удар. Аз се състезавам с рапира.
— Предпочиташ тънкия финт.
— Жалко, че не можем да се състезаваме един срещу друг — каза Джордън.