— Четирите главни острова на Япония — Хонсю, Кюсю, Хокайдо и Сикоку — са обградени от почти хиляда по-малки острови. Откриването на този, който търсим, едва ли би могло да се нарече лесно.
— Тогава защо не отделите само онези, които могат да бъдат свързани посредством тунел с един от четирите острова?
— Позволи ни и ние малко да разбираме от тези неща — каза сприхаво Джордън. — Вече изключихме всички острови, които са на повече от десет мили от брега и се съсредоточихме в останалите. Преди всичко, над повърхността им няма никакви следи от подозрителни дейности или постройки, което не е необичайно, когато приемем, че цялата инсталация трябва да бъде някъде дълбоко под земята. И накрая, геоложкият състав на почти всички острови се състои от вулканична скала, в която нашите датчици не могат да проникнат. Отговорих ли на въпроса ти?
Пит не се предаваше.
— Никой не може да изкопае тунел, без да изхвърля пръст и камъни.
— Очевидно японците могат. Анализът на нашите спътникови снимки не показва следи от крайбрежни изкопни работи за тунел или пътища, които да водят към отвор в земята.
Пит сви рамене и вдигна белия флаг.
— Значи отново се връщаме към някаква картина, която се намира нейде в отвъдния свят.
Джордън внезапно се наведе напред в стола си и погледна втренчено Пит.
— Ето къде ще заработиш заплатата си.
Пит усети, че нещо се задава, но не можеше да разбере точно какво.
— Смяташ да ме изпратиш в Япония да се гмуркам около островите, това ли е номерът?
— Грешиш — каза Джордън с покровителствена усмивка, която въобще не се понрави на Пит. — Отиваш в Германия, където ще се спуснеш под вода в един бункер на Луфтвафе.
36
— Те просто се потопиха и изчезнаха.
Пит се отпусна на коляно и впери поглед покрай полузатъналия трактор в черната зловеща вода. Той беше уморен от дългото пътуване и смяната на часовите зони, въпреки че беше успял да подремне няколко часа в самолета от Вашингтон. Колко жалко, че нямаше време да закуси добре в някоя от местните гостилници и да поспи до късно, изпаднал в самосъжаление, си мислеше той.
— Обезопасителните им въжета бяха прерязани. — Младият офицер, който оглавяваше екипа водолази от немската флота, вдигна найлоновото въже, чийто край изглеждаше като срязан с бръснач. — От какво? Дори не можем да си представим.
— И кабелите за връзка ли? — Пит бавно отпи от чашата с кафе. Той взе едно камъче със свободната си ръка и безцелно го хвърли във водата, като наблюдаваше вълничките, които се образуваха от цопването му.
— Телефонният кабел на водача на групата също беше срязан — призна немецът. Той беше висок и мускулест. Английският му беше с едва доловим акцент. — Скоро след като групата от двама души се спусна в езерото, те откриха под водата тунел, който води на запад. Преплуваха около деветдесет метра преди да докладват, че тунелът свършва при едно малко помещение със стоманена врата. Няколко минути по-късно телефонният кабел и обезопасителните въжета провиснаха. Изпратих друга група, да провери какво става. Те също изчезнаха.
Пит извърна глава и погледна към мъжете от немските военноморски сили, които стояха безпомощни и опечалени от загубата на приятелите си. Те се бяха скупчили около сгъваемите масички и столове на временния команден пункт, обслужван от група за подводни спасителни операции на немската полиция. Трима мъже в цивилни дрехи, за които Пит предполагаше, че са правителствени служители, тихо разпитваха водолазите.
— Кога влезе последният човек? — попита Пит.
— Четири часа преди да пристигнете — каза младият офицер водолаз, който се беше представил като лейтенант Хелмут Райнхарт. — Дяволски трудно ми беше да удържа останалите да не ги последват. Ала нямам никакво намерение да рискувам нечий друг живот, преди да разбера какво става там вътре. — Той замълча и кимна с глава към водолазите на полицията, които бяха облечени в яркооранжеви неопренови костюми. — Онези идиоти от полицията обаче си мислят, че нищо не може да им се случи. Канят се да изпратят свой екип вътре.
— Някои хора са родени самоубийци — заяви Джордино, като се прозяваше. — Вземете пример от мен. Без ядрена подводница не бих влязъл там вътре. Никакви безразсъдни авантюри от момчето на мисис Джордино. Възнамерявам да умра в леглото си, в прегръдките на някоя сексапилна красавица от Далечния изток.