— Не му обръщайте внимание — каза Пит. — Сложете го на някое тъмно място и веднага започват да му се привиждат разни неща.
— Ясно — промърмори Райнхарт, но по всичко личеше, че нищо не му е ясно.
Най-сетне Пит се изправи и кимна към Франк Манкузо.
— Поставили са капан — само каза той.
Манкузо кимна.
— Съгласен съм. Входовете към тунелите със съкровища на Филипините бяха натъпкани с бомби, нагласени така, че да избухнат, ако бъдат ударени от земекопни машини. Разликата е, че японците са възнамерявали да се върнат и да измъкнат съкровищата, а нацистите са искали бомбите им да унищожат и плячката заедно с търсачите.
— Каквото и да е задържало хората ми там вътре — горчиво заяви Райнхарт, който не беше в състояние да произнесе думата „убило“, — в никакъв случай не е било бомба.
Един от мъжете с вид на правителствен служител приближи откъм командния пункт и се обърна към Пит:
— Кои сте вие и кого представлявате? — попита на немски той.
Пит погледна към Райнхарт, който преведе въпроса. После се обърна към мъжа, който беше задал въпроса.
— Кажете му, че ние тримата бяхме поканени.
— Вие сте американци? — изломоти непознатият на развален английски. По лицето му беше изписано объркване и изненада. — Кой ви е упълномощил да бъдете тук?
— Кой е този смотаняк? — попита Джордино в блажено неведение.
Райнхарт не можа да сподави леката си усмивка.
— Хер Герт Халдер, министър на историческото и културно наследство. Сър, хер Дърк Пит и неговият екип от американската Агенция за подводни и морски изследвания във Вашингтон. Те са тук по лична покана на канцлера Ланге.
Халдер имаше вид на човек, когото някой беше ударил с юмрук в корема. Той бързо се окопити, изпъчи се така, че не му достигаше половин глава, за да мине за висок и се опита да накара Пит да се почувства неловко с високомерно тевтонско държание.
— Каква е целта ви?
— Дойдохме поради същата причина, заради която и вие сте тук — отвърна Пит, докато внимателно оглеждаше ноктите на ръката си. — Ако може да се вярва на протоколите от разпитите на нацистки водачи, които се намират във вашите архиви в Берлин и в библиотеката на нашия Конгрес, в тунели, изкопани под някакво засекретено летище, са били скрити осемнадесет хиляди произведения на изкуството. Твърде вероятно е това да се окаже въпросното летище със скривалище на творбите, което да се намира някъде отвъд водната преграда.
Халдер прояви достатъчно разум, за да си даде сметка, че не би могъл да сплаши грубоватите, изпълнени с решителност мъже, облечени в свободни синьо-зеленикави неопренови костюми „Вайкинг“.
— Знаете, разбира се, че всички произведения на изкуството, които бъдат открити, принадлежат на Германската република, докато не бъдат установени истинските им собственици, на които ще бъдат върнати.
— Много добре знаем — каза Пит. — Интересува ни само един точно определен предмет.
— Кой точно?
— Съжалявам, не ми е разрешено да кажа.
Халдер изигра последния си коз.
— Настоявам полицейският екип от водолази да влезе първи в скривалището.
— Нямаме нищо против. — Джордино се поклони и посочи с ръка към тъмната вода. — Може би, ако някой от помощниците ви има късмет и успее да проникне вътре и да се върне, ще открием какво мори хората в онази адска дупка там долу.
— Аз загубих четири от моите момчета — мрачно се обади Райнхарт. — Твърде вероятно е да са мъртви. Не може да допуснете да загинат и други хора поради това, че не знаем какво ги очаква там.
— Те са професионални водолази — отвърна Халдер.
— Такива са и хората, които изпратих вътре. Най-добрите водолази във флота, в отлична форма и много по-всестранно подготвени от полицейския екип за спасителни операции.
— Ще ми позволите ли да предложа компромис — каза Пит.
Халдер кимна.
— Нямам нищо против да ви изслушам.
— Да сформираме екип за проучване от седем души. Ние тримата, тъй като Манкузо е минен инженер, а аз и Ал имаме опит в изваждане на потънали плавателни съдове. Двама от хората на лейтенант Райнхарт от Военноморските сили, тъй като са обучени да обезвреждат взривни устройства, на които можем да се натъкнем. И двама от водолазите на полицията като медицинско и спасително подкрепление.
Халдер впери поглед в очите на Пит, но съзря в тях единствено непреклонна решителност. Предложението беше убедително и логически обосновано. Той се усмихна насила.